Решение №93 от 39856 по гр. дело №4379/4379 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
 
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 93
 
гр.София, 12. 02.  2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на втори февруари  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:    ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                        ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                           
                със секретар   Виолета Петрова
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело     под №    4379/2008 година
 
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение № 3* постановено на 26.09.2007 год. по в.гр.дело № 291/2007 год. по описа на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 89 от 21.12.2006 год. по гр.дело № 1623/2005 год. на Д. районен съд, съгласно чл.208, ал.1 ГПК/отм./ спорът е решен по същество като е признато за установено по отношение на Е. Д. С., че „Т”Е. е собственик на апартамент № 3* състоящ се от бивши стаи 312 и 313, находящ се в гр. Д., бул.”25-ти септември” № 43 в бл.1 и е осъден ответника да предаде владението на посочения недвижим имот, на основание чл.108 ЗС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Е. Д. С. от гр. Д., който го обжалва в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ като счита, че е неправилно поради липса на активна легитимация на ищцовото дружество, а освен това за единственото съдебно заседание пред окръжния съд е узнал на 10.09.2007 год., поради което твърди, че не е редовно призован.
Ответникът по касация „Т”Е. със седалище и адрес на управление гр. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че активната легитимация на ищцовото дружество като собственик на процесния апартамент е безспорно установена, доколкото не е оспорена изрично от ответника. Освен това процесният имот е бил включен в капитала на дружеството към момента на преобразуване и приватизация по силата на закона – чл.17а ЗППДОП/отм./. Отчетено е, че ответникът обитава имота, при което наемното правоотношение е най-късно към момента на нотариалната покана, връчена при отказ на 29.06.2005 год., поради което искът на посоченото основание е доказан.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
Установено е по делото и с доказателства от фирмения регистър на ОС Д. , че ищцовото Е. , е активно легитимирано по ревандикационния иск на основание чл.108 ЗС. Налице са трите кумулативно предвидени законови предпоставки: ищецът е собственик на имота, а ответникът го владее и то без правно основание.
Не е нарушено и правото на участие на касатора пред въззивния съд – за съдебното заседание, състояло се на 17.09.2007 год. е редовно призован, съгласно чл.46, ал.2 ГПК/отм./, на 27.04.2007 год., а от служебна бележка изх. № 179 от 13.09.2007 год. на „С”Е. , гр. В. е видно, че пътува от 14.06.2007 год. на кораб, поради което е могъл да организира защитата си.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се о стави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено под № 303 на 26.09.2007 год. по в.гр.дело № 291/2007 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top