О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 93/16.02.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6834 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 237/ 19.06.2014 г. по гр. д. № 143/ 2013 г, с което Окръжен съд – Велико Търново, като отменя решение № 1191/ 3011.2012 г. по гр. д. № 3507/ 2011 г, отхвърля молбата на С. А. И. и Ф. В. И. срещу Л. Л. К., Г. О. К., Б. Л. П. и К. А. Д. с искане на основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да разпредели ползването на незастроената част от съсобствен имот във В. Т..
Решението се обжалва от С. И. и от Ф. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси, допълнени и уточнени при спазване на изискванията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК в духа на конкретните касационни оплаквания:
1. Когато производството по спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, предвидена в чл. 32, ал. 2 ЗС, е иницирано от съсобствениците, които притежават по-малко от половината от общата вещ и единият от ответниците по молбата притежава повече от половината, носят ли ищците тежест да докажат, че този съсобственик е в невъзможност (съществено е затруднен) да вземе решението за разпределение на ползването?
2. Допустимо ли е в това производство съдът да се произнесе по спора относно правата на страните в общия имот?
Касаторите считат, че и двата въпроса обуславят изводите на въззивния съд в обжалваното решение, а допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновават с твърденията, че въпросите са решени в противоречие с ТР № 13/ 2013 г. по тълк. д. № 13/ 2012 г. ОСГК на ВКС и с решения по чл. 290 ГПК, които прилагат. Въведените касационни оплаквания са за противоречие на въззивното решение с чл. 32, ал. 2 ЗС и съществено нарушение на чл. 153 и чл. 154 ГПК. Претендират разноски.
Ответниците по касация Л. К. и Г. К. възразяват, че жалбата има недопустим предмет, тъй като въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. Намират за неосъществени и общото, и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Според тях първият от повдигнатите въпроси не обуславя изводите на въззивния съд, а приложените решения по чл. 290 ГПК и цитираното тълкувателно решение, на което касаторите се позовават, разрешават въпроси, които нямат значение за въззивното решение. Претендират разноските в касационното производство.
Ответницата по касация Б. П. предоставя на съда преценката дали въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Не изразява становище по неговата правилност.
От ответника по касация К. Д. не постъпва отговор.
К. състав намира, че въззивното решение е постановено в производство по спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването на незастроената част от съсобствения имот (чл. 32, ал. 2 ЗС). Изложеното изключва ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК, а това означава, че отводът на ответниците по касация Л. и Г. К. за недопустимост на жалбата е неоснователен. Тя е с допустим предмет. Подадена е от страните, иницирали производството по чл. 32, ал. 2 ЗС и с въззивното решение е отхвърлена тяхната молба. Изложеното обосновава надлежната тяхна легитимация да искат отмяна от касационната инстанция. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. В. решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и не по двата въпроса.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли молбата за разпределение на ползването на съсобствения имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, въззивният съд е изложил две групи мотиви. На първо място, е обосновал неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Приел е, че ищците (сега касатори) твърдят, че повече от половината от съсобствения имот се притежава от един от ответниците, а не доказват, че този съсобственик е в невъзможност (съществено е затруднен) да вземе решението за ползването на имота. Според въззивния съд това не изключва интереса от предявяване на молбата по чл. 32, ал. 2 ЗС (позовал се е на мотивите на т. 1 от ТР № 13/ 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/ 2012 г), но прави молбата неоснователна. На второ място, молбата е неоснователна и по поради това, че страните са в спор относно своите права в съсобствения имот, а не се позовават на влязло в сила решение, което да е разрешило спора, нито са предявили инцидентен установителен иск. Следователно и двата въпроса, които касаторът поставя, обуславят въззивното решение. Това осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първият въпрос не е в предмета на тълкувателното дело. Той не е разглеждан и в приложените решения по чл. 290 ГПК. В решение № 203/ 14.10.2013 г. по гр. д. № 2828/ 2013 г. на ВКС, ГК, І-во отделение същата част от мотивите към тълкувателното решение, на което касаторите се позовават, е обсъждана във връзка с допустимостта (не основателността) на молбата по чл. 32, ал. 2 ЗС. Решение № 200/ 21.10.2013 г. по гр. д. № 2254/ 2013 г. на ВКС, ГК, ІІ-ро отделение е от значение за втория въпрос, който е обсъден и решен в съответствие с т. 2 от цитираното тълкувателно решение. Чрез нормативното тълкуване на чл. 32, ал. 2 ЗС, което ВКС извърши, се прие, че в това производство на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения съдът е длъжен да реши и спора относно правата на страните в съсобствеността, ако той не е повдигнат чрез позоваване на потестативно право, за което законът изисква да бъзе упражнено по съдебен ред. Решение № 116/ 19.06.2013 г. по гр. д. № 55/ 2013 г. на ВКС, ГК, І-во отделение също решава различен въпрос, а именно когато в производството по съдебна делба е направено искане за разпределение на ползването на общия имот до окончателното извършване на делбата (чл. 344, ал. 2 ГПК) и съдът отхвърли иска, дължи ли съдът отделен диспозитив по искането за привременната мярка. Следователно допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол е осъществено само за втория въпрос, поставен от касатора.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 237/ 27.08.2014 г. по гр. д. № 143/ 2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок да представят документ за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 40. 00 лв.
Делото да се докладва след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на едноседмичния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.