РЕШЕНИЕ
№ 930
София,07.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1395/2008 г. по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “б” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. С процесуален представител на ищеца К. Р. П. от град П. против решение №546/30.01.2008 г. по гр.д. №332/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен с. , ІV-ти граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
К. Р. П. от град П., е предявил против О. с. с. – Смолян, П. на Р. Б. – София и О. с. ., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.2 ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/, за имуществени вреди. В исковата молба ищецът излага факти и обстоятелства, въз основа на които претендира неимуществени вреди от всеки от посочените ответници. От първия ответник – О. с. с. – Смолян, се претендират неимуществени вреди съответно за 20000 лева, за 3000 лева и за 6000 лева. От вторият ответник – П. на република Б. – София се претендират неимуществени вреди за 5000 лева, за 10000 лева, за 3000 лева, за 5000 лева, за 6000 лева, за 2000 лева, за 4000 лева. От третия ответник – О. с. ., се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева. Претенциите за неимуществени вреди срещу всеки от ответниците се претендират по различни пера.
С решение №1609/17.7.2006 г. по гр.д. №761/2005 г. Пловдивският окръжен с. е частично е уважил и частично отхвърлил предявените искове.
С решение №546/30.01.2008 г. по гр.д. №332/2007 г., по въззивни жалби от ищеца К. П. , от О. с. с. – Смолян и от О. п. – Пловдив, като представляваща П. на Р. Б. , Пловдивският апелативен с. е обезсилил решението на първата инстанция и е върнал делото за Пловдивския окръжен с. за ново разглеждане.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед първоначалната редакция на исковата молба и допълнението към нея ищецът е предявил общо единадесет обективно и субективно пасивно съединени искове, от които три против ОСС – С. , седем – против П. на Р. Б. и един – против О. с. ., като всеки един от тях е със самостоятелно правопораждащо основание и самостоятелен петитум, различни от тези на другите искове, а с решението си се произнесъл само по три. Поради това апелативният с. е стигнал до извод, че от постановеното решение не е ясно от какво произтичат присъдените и отхвърлени суми, а съдът дължи произнасяне по всеки от предявените искове.
Срещу решението на Пловдивския апелативен с. е подадена касационна жалба от адвокат С процесуален представителна ищеца К. П. , с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./, подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния с. за произнасяне по същество по въззивните жалби.
Ответниците по касация – О. с. с. – Смолян и О. с. ., не заявяват становища в настоящото производство.
Ответникът по касация – П. на Р. Б. – София, посредством прокурор Д. , оспорва касационната жалба и застъпва становище за оставянето й без уважение.
Върховният касационен с. , състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на представителя на Прокуратурата на Р. Б. и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба от ищеца отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното:
Решението на Пловдивския апелативен с. е правилно.
Законосъобразно, обосновано и в съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивната инстанция е приела, че окръжният с. дължи произнасяне по всеки един от предявените с исковата молба обективно и субективно съединени искове. Такъв извод не може да се направи от мотивите на посочения съд. Правилни са изводите, че всеки един от предявените искове съдържа самостоятелно правопораждащо основание и самостоятелен петитум, различни от тези по другите искове. Тези изводи съответстват на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.188, ал.ал.1 и 2 и чл.189, ал.2 ГПК/отм./. Неспазването на посочените разпоредби в случая е довело до постановяване на решение, от което не може да се установи какво е решението на съда по всяка от една от предявените претенции.
Поради това изцяло неоснователни са наведените касационната жалба доводи.
Ето защо касационната жалба от ищеца следва да бъде оставена без уважение, а решението на въззивната инстанция в тази част – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, Върховният касационен с. , състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №546/30.01.2008 г. по гр.д. №332/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен с. , четвърти граждански състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: