РЕШЕНИЕ
№ 931
София,09.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2352/2008 година.по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “б” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. Д процесуален представител на ищците М. Н. Ц. и Н. И. Ц., и двамата от град С., против решение №402/05.12.2007 г. по гр.д. №564/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
М. Н. Ц. и Н. И. Ц., и двамата от град С., са предявили против К. Н. Ц. и Г. И. С., и двамата от град С.,обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. В исковата молба ищците твърдят, че за прехвърлили на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане недвижим жилищен имот, подробно описан в молбата. Твърди се, че ответницата не изпълнява задълженията си по договора, поради което предявяват иска.
С решение от 25.7.2006 г. по гр.д. №12626/2005 г. Софийският районен съд, ГК, 29 състав, е уважил исковете.
С решение №403/05.12.2007 г. по гр.д. №564/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба Г. И. С., Софийският градски съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която по отношение на жалбоподателя е развален договора и е отхвърлен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД по отношение на него. Решението на районния съд в останалата част е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че със сключването на алеаторния договор между ищците и първата ответница последната е поела по отношение на първите да ги гледа и издържа до края на живота им. Прието е също така, че с оглед събраните по делото доказателства тези задължения не са изпълнени. Съдът е развалил договора по отношение на нея обосновавайки се с факта, че страна по договора е била само тя, независимо, че към момента на неговото сключване е била в брак с втория ответник, поради което последния не е материалноправно легитимиран. Този извод е обоснован с факта, че вторият ответник не е страна по алеаторния договор, както и че върху прехвърления с договор имот има учредено право на ползване за трети лица, поради което двамата ответници не са могли да ползват имота, поради което разпоредбата на чл.25, ал.2 СК е неприложима.
Срещу въззивното решение на Софийския градски съд са подадени касационни жалби от адв. Д процесуален представител на ищците и от ответника по исковата молба – Г. С.
С касационната жалба от ищците се обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу втория ответник. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост като се акцентира на разпоредбите на нарушение разпоредбите на чл.19, ал.1 и чл.25, ал.2 СК. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на исковете и срещу втория ответник. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на касационните жалбоподатели – ищци – адв. Г, поддържа жалбата на своите доверители и оспорва жалбата на ответника по исковата молба.
С касационната жалба ответникът Г. С. обжалва изцяло въззивното решение като сочи нарушения на материалния и процесуални закони, като се позовава и на непълнота на доказателствата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид становището на адв. Г, изложено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационните жалби отговарят на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “б” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са и основателни:
Решението на въззивната инстанция е изцяло неправилно.
Същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано.
Незаконосъобразно Софийският градски съд е стигнал до извод, че вторият ответник по исковата молба не е надлежно материалноправно легитимиран по спора. Този извод е направен в нарушение на чл.25, ал.2 СК от 1985 г./отм./. Визираната норма по категоричен начин вменява солидарна отговорност на двамата съпрузи в посочената хипотеза. Освен това въззивното решение не е съобразено и с разпоредбите на чл.19, ал.1 СК чл.172, ал.2 ГПК/отм./ и т.12 ППВС №2/1977 г. на ВС, като в случая чл.20, ал.1 СК е неприложим.
Изложеното налага пълна отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане от въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото СГС следва да се съобрази с визираните в мотивите на настоящото решение правни норми и задължителна практика на Върховната съдебна инстанция.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза втора, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №402/05.12.2007 г. по гр.д. №564/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: