Р Е Ш Е Н И Е
№ 934
гр. София, 15. 02. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 4570/2008 година
Производството е по чл.218и във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./,вр. §2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 440 от 27.11.2006 год. по гр.д. № 1616/2006 г. год.,постановено по реда на чл.218з ГПК,Софийският градски съд, IV „д” отделение е отменил първоинстанционното решение от 04.04.2004 год.по гр.д. № 2705/1998 год. на СРС,41 състав, в частта,с която иска е отхвърлен до 17 114 063/26 400 000 идеални части и признал на основание чл. 21 ал.2 от СК /отм./ за установено по отношение на А. Х. Х., че М. В. П. е собственик на 17 114 063/26 400 000 идеални части от апартамент № 22, находящ се в гр. С., бул.”С” № 1* етаж 6, състоящ се от хол, кухня, входно антре, баня-клозет , два килера и балкон, със застроена площ от 54.46 кв.м., при съседи: стълбище, ул.”Б”, сем. Пейчеви, сем. Шишманови, сем. Виячеви отгоре и отдолу сем. Пелови, заедно с мазе и таванско помещение и 22/100 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ *, кв.34, по плана на гр. С., м.”Г”, като е оставил без уважение жалбата на ищцата за отмяна на първоинстанционното решение.
Срещу така постановеното въззивно решение са подадени касационни жалби от двете страни.
Ищцата М. В. П. поддържа,че в нарушение на материалния и процесуалния закон съдът не е обсъдил приетите по делото доказателства, не се е съобразил с разпитаните свидетели, от които се установява трансформация на нейно лично имущество, както и за неправилност, -касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли решението да бъде отменено в частта, в която искът й не е уважен и да бъде постановено ново решение по съществото на спора,с което да се уважи изцяло предявения иск.
В жалбата на ответника А. Х. Х. са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение,поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди,че средствата, с които е придобит процесният имот принадлежат и на двамата съпрузи. Моли за отмяна на решението в частта,в която е уважен иска с правно основание чл. 21 ал.2 от СК /отм./ и произнасяне по съществото на спора, като се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Ответниъкт А. Х. Х. е депозирал по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба, като твърди, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, които да опровергаят семейния произход на парите.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
С обжалваното въззивно решение ,след отменително решение № 345/08.05.2006 год.на ВКС,ІІ ГО съдът е приел от фактическа страна,че посочената цена в договора за покупка на процесния имот от 24.10.1995 г. на името на касаторката е недействителна. Действителната воля на страните по договора за покупко-продажба е за цена 1 320 000 неденоминирани лева. Сумата е изплатена по банков път, в деня на сделката, от пълномощника на продавача по следния начин: сумата от 319 837.28 неденоминирани лева от влог на името на ищцата-касатор, 535 866.15 неденоминирани лева- от влог на името на ищцата –nbsp;296.57- от влог на името на ответника-касатор. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че влогът на името на касаторката П. , от който са преведени 535 866.15 неденоминирани лева, е открит в ТБ „Б”, клон „Ю”, на 03.11.1993 год. Депозираната в него сума към датата на откриване на влога е от 200 300 неденоминирани лева, внесени от П. , като наличната към 19.09.1995 г. в размер на 523 420.20 неденоминирани лева е преведена безкасово в „ТБ „Б”, клон В. на името на П. и до 24.10.1994 год. заедно с лихвите сумата е вече 535 866.15 неденоминирани лева. За останалите два влога се установява, че са открити на 09.02.1994 г., съответно на името на ищцата- касатор и ответника-касатор след сключването на брака между тях. Сумите и по двата депозити са от по 200 000 неденоминирани лева. Посочените суми са внесени след като П. закрива свой влог в А. , където работи в периода 1992-31.01.1994 г. Съдът е установил, че влогът на името на ищцата-касатор е открит през 1992 г. в „Р” – З. , преди сключване на брака. Сумата от 41 157.22 австрийски шилинга представлява главница и лихви от сумите, внесени в този влог след сключване на брака. На 24.01.1994 год. П. изтегля от влога 110 000 австрийски шилинга, а на 27.01.1994 год. изтегля 2 396.74 австрийски шилинга, като закрива влогастановено е по делото, че левовата равностойност на 41 157.22 австрийски шилинга към дата 24.01.1994 год. е 124 570.55 неденоминирани лева. От събраните доказателства съдът е приел, че от датата на откриване на влоговете до датата на плащането на цената на процесното жилище не са внасяни и теглени суми.
Решението на въззивния съд е правилно.
Въззивният съд е изпълнил указанията в отменителното решение, с което са изложени съображения при новото разглеждане на делото да се преценят в съвкупност всички събрани по делото доказателства, установяващи действителната цена на процесния апартамент . След като съобрази действителната цена, на въззивния съд е указано да прецени какъв е приносът от лични средства на ищцата и като го съпостави с общата стойност на придобитото имущество, да реши, дали част от процесния апартамент не е индивидуална собственост на П. Доказателствената тежест съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК е за страната, която твърди ,че са се осъществили съответните факти. В конкретния случай касаторката-ищца е следвало да докаже, че цялата или част от продажна цена по придобиването на процесния имот е заплатена с нейни лични средста, а съответно ответника-касатор да докаже, че вложените средства са придобити в резултат на съвместен принос. Съдът обосновано е заключил,спазвайки задължителните указания по прилагането на материалния закон,че действителната продажна цена на имота е 1 320 000 неденоминирани лева, което се установява от извършения банков превод на пълномощника на продавача. Правилно съдът е приел, че частта от апратамента придобита при заплащане на част от цената на същия ,със средства от влоговете на името на ищцата в ТБ „Б” ,не попада в императивния режим на СИО. По делото е безспорно установено, че ищцата-касатор притежава парични средства, които са лична собственост и за които съпругът й няма принос. Извън режима на имуществената общност са средствата, които съпругата е придобила преди брака. На 03.11.1993 год. П. открива на свое име влог в размер на 200 300 неденоминирани лева, която дата предхожда датата на сключване на брака-13.11.1993 год. След сключване на брака по този влог не са внасяни и теглени суми и сборът от главницата и лихвите в размер на 535 866.15 неденоминирани лева са преведени за придобиване на процесния апратамент. И тъй като влогът е открит на името на П. ,преди сключването на брака,то съпругът й няма принос, какъвто изисква закона, за да се приеме, че придобитото е имуществена общност. Главницата и изтеклите лихви са нейно лично притежание, поради което и придобитото се трансформира в лично имущество. По отношение на втория влог от 319 837.28 неденоминирани лева се установява, че ищцата е притежавала влог в „Р”- З. , който е открила преди брака си. След закриването сумите са внесени на нейно име в България и поради това главницата и лихвите са извън режима на СИО. По отношение на третия влог, открит на името на съпруга Х, правилно съдът е приел, че не е оборена презумцията за принос . Влогът е открит след сключване на брака -09.02.1994 г. и затова законът предполага принос и на двамата съпрузи. Съпрузите към този момент са живеели заедно, поддържали са едно домакинство. Съвместният принос предполага освен парични средства и влагане на труд и работа в домакинството, поради което не може да се приеме, че тези средства са лично имущество на ответника –. Ето защо сумата от този влог, включваща главница и лихви принадлежи общо на двамата съпрузи.
По тези съображения въззивното решение, като постановено в отсъствие на заявените в касационните жалби нарушения, следва да бъде оставено в сила,макар и при непрецизен диспозитив относно жалбата на П.
При този изход на спора разноските се понасят от страните така както са направени.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 пр.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440 от 27.11.2006год. по гр.д. № 1616/2006 г . на Софийски Г. съд, IV „д” отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: