О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
[населено място],10.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1284 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Г. и С. Г. Г., срещу решение №2047 от 11.11.2014г. по гр.д. №1528/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, в частта му, с която се потвърждава решение от 28.02.2014г. по гр.д. № 8601/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която предявените от касаторите срещу Гаранционен фонд искове по чл.288 ал.1 т.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери, както и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответника разноски. С първоинстанционното решение са отхвърлени искът на В. В. Г. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Г. Г. за разликата над присъдените 6 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева, както и искът на С. Г. Г. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Г. Г. за разликата над присъдените 5 000 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД и неправилно е преценен приносът на починалата при ПТП К. Г. Г., майка на ищеца В. Г. и дъщеря на ищцата С. Г., в съпричиняването на вредоносния резултат в размер на 70%. Молят да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът Гаранционен фонд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП К. Г. Г. възлизат на 50 000 лева за ищцата С. Г., и в размер на 70 000 лева за ищеца В. Г., като дължимите обезщетения са намалени със 70% поради прието съпричиняване от пострадалото лице на вредоносния резултат. Съдът е приел, че приносът по чл.51 ал.2 от ЗЗД се изразява в това, че починалата е вървяла, в тъмната част на деня, по средата на двулентовото пътно платно на главен път от републиканската пътна мрежа, с което е допуснала изключително грубо нарушение на чл.108 от ЗДвП. Също така съдът е взел предвид и изплатените от Гаранционен фонд суми в размер на 10 000 лева на ищцата С. Г. и 15 000 лева на ищеца В. Г..
Касаторите са обосновали допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Наред с това са поставили и следните въпроси: 1. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дори когато се ангажира отговорността на Гаранционен фонд?; 2. При определяне на размера на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания съдът следва ли да се съобразява с практиката на другите съдилища?
Поддържа се наличието на допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК по посочените правни въпроси.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд изрично е посочил, че съобразява лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. С това съдът е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в посочените от жалбоподателите решение №83 от 06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №1 от 26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №121 от 09.07.2012г. по т.д. №60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които се приема, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение за търпени болки и страдания следва да се съобразява с практиката на другите съдилища. В т.2 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения по въпроса за това кои съдебни актове съставляват задължителна за съдилищата практика.
Относим към конкретния случай е поставеният от касаторите материалноправен въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД. По отношение на същия са налице и допълнителните предпоставки по т.1 на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в задължителното ППВС №4/1968г. Доколкото размерът на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловен единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му в конкретния случай, а от различно, спрямо даденото в т.11 от ППВС №4/1968г. тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2047 от 11.11.2014г. по гр.д.№1528/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, в частта му, с която се потвърждава решение от 28.02.2014г. по гр.д. №8601/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която предявените от В. В. Г. и С. Г. Г. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288 ал.1 т.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери, както следва: искът на В. В. Г. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Г. Г. е отхвърлен за разликата над присъдените 6 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева, а искът на С. Г. Г. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Г. Г. е отхвърлен за разликата над присъдените 5 000 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева, а също и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответника разноски.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.