О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 11.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 178 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предв0ид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на правосъдието (чрез упълномощен юрисконсулт от Областна служба „Изпълнение на наказанията” [населено място]) срещу въззивно решение от 21.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 330 /2010 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е оставено в сила решение от 07.04.2010 г. по гр.д. № 5 / 2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл.299 ГПК (от 1952 г., отм.) на М. на правосъдието против Й. Т. Д. за заплащане на сума 10,079.19 лева, представляваща причинена вреда от м.о.л. на затвора в [населено място], констатирана с акт за начет с посочен номер от 2007 г., при извършена финансова ревизия по ЗДФИ и на сумата 1,443.03 лева, представляваща обезщетение за забава за посочен изтекъл период от време.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Й. Т. Д. не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес и по двата оценяеми иска във въззивното производство е над 1,000 лева, а вторият иск е обусловен.
Актът за начет е съставен от Агенция Държавна финансова инспекция (АДФИ) срещу ответника – м.о.л., управител на склад в затвора в Б., за липса на дърва за периода 2004 – 2007 г. на стойност 10,079.19 лева и изтекла лихва върху нея за посочен период в размер на 1,443.03 лева. В акта за начет (стр.2) е отбелязано, че с допълнително споразумение към трудов договор, считано от 01.01.2004 г., Й. Д. е преназначен на длъжност управител на склад в Териториално поделение на ДПФЗД – [населено място], по силата на чл.64а,ал.2 ЗИН от 2003 г. ДПФЗД е юридическо лице с поделения в затворите, като ръководител на поделението е началникът на съответния затвор. Въз основа на указания на съда (л.110) АДФИ е посочила като ищец М. на правосъдието (нататък и само МП) (л.112).
Първоинстанционният съд е отказал да конституира като ищец Държавно предприятие „Фонд затворно дело” по искане на МП, направено в последното съдебно заседание, произнесъл се е и е изложил мотиви едва в решението си.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е бил служител към ДП „Фонд затворно дело”, което е самостоятелно юридическо лице, че след 05.04.2004 г. ответникът не е заемал длъжност в затвора в Б. нито по трудов, нито по граждански договор и следователно не е могъл да ощети М. на правосъдието (стр.6, най-долу) и така доказателствената сила на акта за начет по чл.301 ГПК (отм.) е опровергана, а в акта за начет липсва констатация за липса на активи от склад на ДП „Фонд затворно дело” и за причинена на него вреда, поради което липсва правен интерес от конституирането му като страна в това производство и да участва като ощетено юридическо лице.
Настоящият състав намира, че изведените от жалбоподателя въпроси, уточнени от съда, дали съдът е задължен служебно да следи коя е надлежната страна по материалното правоотношение и в процеса, като съобрази и произтичащите от закона изменения в легитимацията на страните – създаването от ЗИНС (в сила от 01.06.2009 г.) на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към МП със статут на юридическо лица, са обуславящи изхода от спора и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
В касационното производство наред с МП следва да бъдат призовани и ГД „Изпълнение на наказанията” към МП и ДП „Фонд затворно дело”, които имат статут на юридически лица и за които се твърди, че са надлежна страна по материалното правоотношение и в процеса.
ГД „Изпълнение на наказанията”, ДП „Фонд затворно дело” и МП са държавни учреждения и не дължат държавна такса за разглеждането на касационната им жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 21.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 330 /2010 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о..
За съдебно заседание наред с М. на правосъдието да бъдат призовани и Държавно предприятие „Фонд затворно дело” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” от посочените в делото адреси.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.