Р Е Ш Е Н И Е
N 938
София 15.10.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември…………………………………..
две хиляди и осми година…………………..………………………………………………………….в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря………….Р. ИВАНОВА………………………………………………………………………в присъствието на прокурора………………………………………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 752/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./
Касационна жалба са подали Д. М. П. и Г. М. П., двамата от гр. П., срещу решение № 1* от 25.10.2007г. година по гр.д. № 1390/2007 година на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е допусна делба на наследство при квоти по 1/4ид. част за тях спрямо 1/2ид. част за брат им П. М. П. – ответник по делото. Считат, че съдът не е имал основание да зачете завещателно разпореждане на баща им в полза на П. П. , тъй като те са поискали възстановяване на своите запазени части и това искане е направено своевременно след представяне на завещанието в хода на делото. Освен това те са владяли имота от възстановяването му от ПК през 1993г. и са го придобили по давност съобразно наследствените си права. Оплакванията са за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК.
Ответникът П. М. П., чрез пълномощника си адв. Б, оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, изложени в писмени бележки.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното:
Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 8 от 16.03.2007г. по гр.д. № 2699/2006г. на Пловдивския районен съд, 13 състав, в частта, с която е допусната съдебна делба на нива от 12,233 дка в землището на гр. П., м. “Прослав”, при дялове 1/2 ид. част за ищеца П. М. П. и по 1/4ид.ч. за ответниците Д. П. и Г. М. П. Въззивният съд е приел, че имотът е част от наследството на майка им Ц. П. , поч. на 4.08.84г., чиито наследници по закон към датата на откриване на наследството са били нейният съпруг М. М. и синовете й – тримата съделители по делото. М. М. е починал на 5.07.95г., но е оставил наследствения си дял в полза на един от синовете си – П. П. , по силата на универсално саморъчно завещание от 10.06.84г., обявено на 23.03.98г. Приел е също така, че правото да поискат възстановяване на запазена част Д. и Г. П. са упражнили несвоевременно, съответно то е погасено по давност, тъй като завещанието фигурира в текста на договора за доброволна делна от 20.05.98г., в който участници са всички сънаследници на възстановените земеделски земи, включително жалбоподателите, а правото е упражнено едва на 16.10.2006г., т.е след изтичането на 5-годишния давностен срок. Приел е за неоснователно и възражението за изтекла в полза на жалбоподателите придобивна давност, тъй като началото й може да се свърже само с момента на подписването на договора за доброволна делба от 20.05.98г., когато процесната нива е поставена в общ дял на страните, а до завеждането на иска за делба на 4.09.06г. не е изтекъл необходимия 10-годишен давностен срок, както и по други съображения, подробно изложени в решението.
Решението е законосъобразно и обосновано. В него е направен пълен, задълбочен и точен анализ на представените по делото доказателства, а въз основа на тях съдът е стигнал до съответстващи правни изводи. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена от представени писмени и гласни доказателства. При установените данни не може да има спор по правото, което правилно е квалифицирано и приложено от въззивния съд. Завещанието е заявено и вписано в договора за доброволна делба от 20.05.98г. и при липсата на твърдения и данни за друго завещателно разпореждане, което да касае страните, очевидно записът се отнася до представеното по делото и обявено на 23.03.98г. саморъчно завещание на М. М. в полза на ищеца П. П. С неговото оповестяване за касаторите е възникнало правото да поискат възстановяване на запазената си част, което те са могли да упражнят в срока по чл.110 ЗЗД /П №7/73г. ПлВС/. Без значение е обстоятелството, че съделителят П не се е възползвал от правото си на по-голям дял при доброволната делба на друг земеделски имот, извършена по-рано, който имот е извън предмета на настоящото дело. Очевидно е също така, че от поставянето на процесния имот в общ дял на страните през 1998г. до завеждането на исковата молба през 2006г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок, нито е доказано наличие на валидно давностно владение от страна касаторите по отношение на техния брат-съсобственик П. П.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 25.10.2007г. година по гр.д. № 1390/2007 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.