1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. София, 22.06. 2015г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април , две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря А.Рибарска .
изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 5671/2014 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на П. Т. П. и С. К. – П. срещу решение № 282 от 13.05.2014г по гр.дело № 1283/2014г. на Пловдивски апелативен съд , обезсилил като процесуално недопустимо решение№1431от 19.07.2013г по гр.д №1729/2011г на Пловдивски окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд , поради ненадлежното му постановявяне му срещу юридическо лице [фирма] с адрес [улица].
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд служебно е констатирал ,че дружество с наименование [фирма] и седалище [улица]. вече няма към датата на приключване на устните състезания пред първа инстанция . Дружеството, посочено като първи ответник по иска и осъдено солидарно с втория ответник , не е престанало да съществува като правен субект( от него е постъпила въззивна жалба ) , не е налице прехвърляне на спорното право, нито правоприемство , а вписани в хода на процеса променени обстоятелства в индивидуализиращите го белези и представителните му органи. Вписано е било решение на едноличния собственик на капитала за покупко- продажба на дяловете , придобити от друг едноличен собственик , взел решение за промяна на наименованието в [фирма] , за ново седалище и адрес на управление на дружеството,съответно има нов управител и представляващ, а предишният собственик на капитала е освободен от участие в дружеството и като управител , Вписване в търговския регистър е осъществено към датата на подаване отговора на исковата молба , но въпреки това отговор по чл.131 ГПК е постъпил от името на [фирма] , от освободения вече към този момент управител К. И. Т.. В последствие отново има променени обстоятелства, като управител и собственик на капитала е вписан Д. С. Д.. Към датата на приключване на устните състезания пред Плодвивски окръжен съд , вписните промени в индивидуализиращите белези и представителните органи на първия ответник не са доведени до знанието на съда от никоя от страните , не са констатирани и служебно , което според Пловдивски апелативен съд е довело до процесуално недопустимо решение , постановено срещу ненадлежен ответник, без да се съблюдава процесуалната легитимация с оглед извършените вписвания на промени по време на исковото производство . С постановяване на решението , а не в хода на производство П. е констатирал по служебна справка в търговския регистър,че по време на въззивното производство има последващо вписване на ново име („М. Ф.”) ,седалище и адрес на управление , нов едноличен собственик на капитала и нов управител на същото дружество , легитимирало се като въззивен жалбоподетел с наименование [фирма] (с предишно име „З. Е.”). В. жалба срещу решението е била подедена от представляващия дружеството Д. Д., негов управител съгласно вписаните в търговския регистър обстоятелства към този момент .Едва в нея е посочено и актуалното тогава наименование и адрес на управление ,съответстващо на вписаното в търговския регистър. В. жалба на този ответник е съдържала оплакване за неправилно прилагане на материалния закон и за недопустимост на иска предвид липса на материалноправни отношения, обусловени от частно правоприемство , но не и за процесуални нарушения във връзка с упражненото представителство, като лишаващи страната от право на участие в процеса. В. съд изцяло е обезсилил първоинстанционното решение като процесуално недопустимо в обжалваната част, с която ответниците „З. Е.” и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на ищците , понастоящем касатори сумата 25 000 лева , представляваща част от стойността на вложени средства за довършителни работи на сграда , с която стойност ответниците са се обогатили .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно . Не се касае за преобразуване или правоприемство в юридическото лице на първия ответник. Дружеството е едно и също , както и да променя наименованието си. Индивидуализира го посоченото ЕИК. Съществено е , че този ответник е взел участие в процеса , депозирал е отговор , подал е надлежно въззивна жалба след като е бил осъден на първа инстанция . Тези процесуални действия свидетелстват за редовното му участие и осведоменост за делото , няма оплакване от негова страна по отношение на легитимацията , или представителството. В тази връзка действията са потвърдени , а недостатъците санирани . Противното означава да се допусне противоправно увреждане на правата на ищците .
Отговор е постъпил единствено от втория ответник [фирма],който счита обжалваното решение за правилно.
С определение №36 от 09.01.2015г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса за служебните задълженията на въззивния съд когато се констатира,че първоинстанционното решение е постановено срещу юридическо лице – ответник по иска , без да са отразени настъпилите в хода на производството промени относно наименовение , представителство и адрес на управление, подлежащи на вписване в търговския регистър и съответно вписани.
По изведения въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
С постъпилата въззивна жалба от надлежната страна по делото въззивният съд е сезиран не само с проверка на обжалваното първоинстанционно решение , но и в качеството му на решаващ съд. Тази своя компетентност въззивният съд следва да съобрази и при служебна констатация , че обжалваното първоинстанционно решение е постановено без в хода на производството пред първа инстанция да бъдат отразени промененото наименование, представителство и седалище на надлежния ответник – търговско дружество, заявени в неговата жалба като обстоятелства ,междувременно вписвани в търговския регистър. В случай, че последващи промени в наименованието , седалището, адресът на управление и представителството при същото търговско дружество – въззивен жалбоподател са вписани и в хода на въззивното производство без да са отразени по делото , процесуалните опущения на първоинстанционния съд , както и тези на въззивния съд в същата насока не обуславят обезсилване на първоинстанционното решение и не препятстват разглеждане на спора пред втора инстанция с постановяване на решение , в което страната по делото да бъде индивидуализирана в съответствие с вписаните промени , след предприемането на съответната служебна активност . Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор , при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Ако пропускът е довел до процесуални нарушения във връзка с правото на защита за страната-жалбоподател , компетентността на въззивната инстанция като съд по същество, при правилата на ограничения въззив ще намери израз в даване на съответните процесуални възможности , или указвания за тази страна, включително извършване на тези процесуални действия ,които са служебно задължение на съда ,а не чрез обезсилване на решението и връщане на делото в първа инстанция за ново разглеждане, при положение че не се налага конституиране на страната.
Така е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд за настоящия случай съгласно т.5 от ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС . При действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), в условията на ограничен въззив и преклудиране на възможността в първоинстанционното производство след срока за отговор да се твърдят факти и да се сочат доказателства , пред въззивната инстанция не могат да бъдат поправени само нередовности, свързани с конституирането на страните , когато поради неотстранена нередовност на исковата молба следва да се повторят процесуалните действия по делото и се налага същото да се върне на първоинстанционния съд ,да се изиска отстраняване нередовността на исковата молба и с оглед на това да се извършат всички надлежни процесуални действия,след връчване на препис от исковата молба на надлежния ответник . Извън разгледаната в т.5 от ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС хипотеза, т.е когато обжалваното първоинстанционно решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето , което би имало качеството на надлежна страна , но не е било конституирано по делото и следва да се конституира , са в сила постановките на ТР No 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. No 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които продължават да са актуални и при действащия ГПК.
Предвид изложеното , касационната жалба е основателна.
В. съд е дал противното разрешение на поставения правен въпрос във връзка с прилагането на чл. 270 ал.3 ГПК поради неправилно възприемане на указанията по т.5 от ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС и в нарушение на чл.269 ГПК ,чието прилагане е разяснено в същото тълкувателно решение . Обстоятелствата , на които Пловдивски апелативен съд се е позовал за да обезсили първоинстанционно решение , е следвало да съобрази в производството пред въззивната инстанция и да обезпечи съответстващия им диспозитив , като в зависимост от предметните предели , оплакванията и основателността на жалбите отмени решението изцяло ,частично , или само по отношение на съдържащото се в диспозитива наименование на участваща страна в процеса, което не е неотстраним недостатък,налагащ производството по делото да започне отначало в първа инстанция .
Налага се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на делото от друг състав на Пловдивсдки апелативен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение № 282 от 13.05.2014г по гр.дело № 1283/2014г. на Пловдивски апелативен съд
Връща делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: