Решение №94 от по гр. дело №39/39 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 94
                                     София   05.02.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 2 февруари две хиляди и девета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:   Мария Иванова
                                                     Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 39/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът Н. С. Ч. от гр. В. чрез пълномощника си адв. Зл. Ж. обжалва въззивно решение № 744 от 30.06.2008г. по в.гр.д. № 2021/2007г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 2* от 31.07.2007г. по гр.д. № 9206/2006г. на Варненския районен съд, ХІХ с-в в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът Национална агенция за приходите – Териториална дирекция на НАП-Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. К. обжалва въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта, с която след отмяна на решението на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Н. Ч. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, с въззивното решение исковете са уважени.
Върховният касационен съд намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на Н. Ч. на заеманата преди уволнението работа „началник сектор ревизии и проверки” при ТД на Н. гр. В., въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение има необходимото съдържание само по п. 1, 2 и 3. По п. 4 и 5 не е посочено кога точно са извършени нарушенията, но освен това по тези два пункта събраните доказателства не съответстват на сериозността на обвинението. По обвиненията по първите три пункта съдът е приел, че ищецът не е приел безплатен монтаж на охранителна система, не е нарушавал етични норми, довели до злоупотреба с доверието на работодателя, не са установени и останалите обвинения за използване на служебно положение, за закупуване от проверяваното лице на кожено яке за майка му. Не е дал вяра на показанията на св. В като изолирани и неподкрепени с други доказателства. Относно претенцията за присъждане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради уволнението съдът е приел, че не е доказана.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
1. Касаторът Н. Ч. прилага към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 141/2000г. по гр.д. № 1104/19099г. на ВКС, ІІІ г.о. и излага доводи, че представената от него декларация за оставане без работа след уволнението е годно доказателство за установяване на това обстоятелство.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от Н. Ч. част. Приложеното решение е неотносимо към въпроса за доказателствената сила на представената по делото декларация. В него е прието, че искът за отмяна на уволнението и исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето на безработица, са в съотношение на главен към акцесорни и съединяването им за съвместно разглеждане не е евентуално, а кумулативно. Процесуалноправният въпрос за доказателствената сила на декларацията е решен от съда в съответствие с практиката на ВКС и не се налага произнасяне на ВКС с оглед точното прилагане на закона. Чл. 313 НК предвижда наказателна отговорност за деклариране на неверни данни в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на МС се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Не е предвидено в закон, указ или ПМС обстоятелството на оставане без работа поради уволнението да се доказва с писмена декларация, поради което представената от жалбоподателя декларация не попада в приложното поле на чл. 313 НК и с нея не могат да се установят твърдените обстоятелства.
2. Касаторът Териториална дирекция на Н. – Варна се позовава на критерия за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по съществения процесуалноправен въпрос за необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства. Неправилно според касатора от доказателствата са изключени представени по делото документи, между които констативни протоколи на Комисията по търговия и защита на потребителите, а също и показанията на разпитани по делото свидетели.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ТД на НАП-Варна по поставения от жалбоподателя съществен процесуалноправен въпрос за доказателствената стойност на представени по делото писмени доказателства.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 744 от 30.06.2008г. по в.гр.д. № 2021/2007г. на Варненския окръжен по касационната жалба на ТД на Н. – Варна.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение по касационната жалба на Н. С. Ч..
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове: