ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 171 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на М.-драматичен театър /МДТ/ „К. К.”[населено място] срещу въззивното решение на В. окръжен съд от 26.Х.2009г. по в.гр.д. № 798/2009г.
Ответницата по касационната жалба Ф. Й. Т. от гр.В.Т. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на В. от 03.VІ.2009г. по гр.д № 280/2009г. в уважителните му части по предявените от Ф. Т. срещу МДТ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата със заповед № 73/01.ХІІ.2008г. от длъжността „артист-солист” поради съкращение в щата е незаконно, тъй като не е било налице това основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Към 21.ХІ.2008г., когато между страните е сключен нов трудов договор след отменено от работодателя предходно уволнение, свободна щатна бройка за длъжността не е имало. Изявената без резерви воля на работодателя да сключи трудов договор с ищцата за същата длъжност може да означава само ново разкриване и увеличаване на щата, което следва както от спазената форма за това – писмена, така и от правомощието на директора МДТ в тази насока. Различен по смисъл извод би довел до липса на основание за сключване на последващ трудов договор за несъществуваща длъжност. Но дори да се приеме наличие на съкращение, липсата на спор, че подбор, който е бил задължителен, не е извършен, опорочава уволнението. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, сега касатор, че довод за несъобразяване на уволнението с разпоредбата на чл.329 от КТ ищцата не е въвела. Прието е в тази връзка, че съкращението и подбора са факти, от които произтича правото на уволнение на работодателя, затова при спор за правомерността на уволнението обсъждането на тези факти следва да се извърши независимо дали ищецът се е позовал на конкретни дефекти на уволнението или не.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите 1. как се извършва промяна в щатното разписание и 2. може ли да бъде възстановен уволнен работник на длъжност, която е съкратена и липсва в щатното разписание, какви са последиците от такова възстановяване и само по себе си то води ли до промяна в щатното разписание, в противоречие с практиката на състави на ВКС, обективирана в четири броя решения, както и по въпросите 3. може ли в решението си съдът да приема за установени или неустановени обстоятелства, които не са отбелязани изрично в доклада по чл.146 от ГПК като такива, от които произтичат претендираните права и не са включени в съдържащия се в този доклад списък на правно-релевантните факти, подлежащи на доказване, и 4. може ли съдът да основава решението си на факти, които не са визирани в исковата молба като такива, от които произтича претендираното право, не са сочени като основание на иска, и да прави констатации относно обстоятелства, за които в доклада по чл.146 от ГПК не е посочено, че се нуждаят от доказване и за които първоинстанционният съд не е дал указания за това, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касатора въпроси под № 2 /въпрос № 1 е фактически, а не правен/, № 3 и № 4. По втория въпрос с представените решения се обосновава наличието на противоречива практика на съдилищата, а по третия и четвъртия въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, на настоящия състав не е известна съдебна практика, поради което произнасянето по тях от касационната инстанция ще допринесе за развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. окръжен съд, ГК, № 363 от 26.Х.2009г. по гр.д. № 798/2009г.
УКАЗВА на касатора МДТ „К. К.” гр.В.Т. в едноседмичен срок да внесе 60лв. държавна такса по сметката на ВКС на РБ и да представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: