Р Е Ш Е Н И Е
№ 940
гр. София, 08.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 8 декември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1618/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Е. , Ж. А. Е. и И. А. Е. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №1674/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба П. В. и К. Г. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторите срещу ответниците по чл.135, ал.1 от ЗЗД – за обявяване относителната недействителност спрямо ищците / като кредитори на отв. Василев/ на продажбата на негов недвижим имот – етаж от жилищна сграда, посочен по делото и в решението, на ответницата Г с договор по нот. акт № 140 /7.06.00 г. Прието е, че ищците имат качеството кредитори на ответника В; след възникване на вземането им от непозволено увреждане към него, той се разпоредил с имота си; това разпореждане намалява имуществото му и уврежда кредиторите, но те не са установили знанието на лицето, с което е договарял – отв. Г. , за увреждането. Затова искът им е неоснователен.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: С влязла в сила присъда от 24.06.03 г. по нохд №232/03 г. на ВКС ответникът В. е осъден на осн. чл.45 от ЗЗД да заплати на ищците, като законни наследници на убития от него И. А. Е. , сумата от общо 34 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на смъртта -.04.00 г.
С договор по нот. акт №140/7.06.2000 г. длъжникът В. , чрез пълномощника си Б. В. / негова съпруга/ продал на ответницата Г свой личен недвижим имот – втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Б., за сумата от 3000 лв., при данъчна оценка от 2 578 лв.
На 19.06.00 г. е вписана възбрана върху имота, допусната като обезпечение на иска на кредиторите А. Е.
Продажбата, извършена след възникване на дълга, но преди възбраняване на имота / чл.347 от ГПК, отм./ е противопоставима на и уврежда кредиторите на продавача като намалява имуществото му, служещо за тяхно общо обезпечение. При възмездността на увреждащото действие /сделка/ обаче е необходимо да се докаже и знанието за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял – чл.135, ал.1,пр.2 от ЗЗД. Доказателствената тежест за това е на ищците, тъй като това лице в случая не е от посочените в ал.2, за които знанието се презумира. Знанието за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял следва да се докаже с конкретност и сигурност, а не общо и по предположение – като ноторно известен от пресата факт за жителите на Банкя и особено на кв. Вердикал, където се намира имотът, според твърдяното в тази връзка от ищците – т.4 от исковата молба/. Ответницата е с а. в кв. Обеля, което и принципно намалява вероятността да знае поместно известни в Банкя обстоятелства. Няма данни да е запозната и със сигнала на Кмета на Банкя от 27.04.00 по повод молбата на Б. В. , като пълномощник на задържания към тази дата за убийство отв. В. , за издаване скица за имота.
Обясненията на ответницата Г по реда на чл.114 от ГПК не съдържат признание за неблагоприятни за нея факти за знание за увреждането и затова не го установяват. Представена е нейна искова молба от 1.06.00 г., с която предявява иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД срещу ответника В съпругата му Б. В. , основан на предварителен договор за продажба от 24.04.00 г. на два имота – процесният и празно дворно място от 1000 кв.м. също в гр. Б. за посочената общо сума от 17 000 лв. Предварителният договор не е приложен по делото. Дори да се приеме, че е сключен на посочената в исковата молба дата / което се оспорва от отв. Г. и св. Б. В. / и цената на имота в нот. акт е симулирана /категорични данни за което, при непредставяне на предварителния договор, също няма/ пак не се установява несъмнено знание у купувача за кредиторите и увреждането им чрез сделката и цената й.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд по гр.д. №1674/07 г. от 5.12.07 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: