4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№940
Гр.София, 14.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 461 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 303/12.10.15г., постановено по т.д.№ 403/15г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 179/18.05.15г. по т.д.№ 66/14г. на Старозагорския окръжен съд за признаване за установено по отношение на касатора съществуването на вземане на [фирма], [населено място] (предишно наименование [фирма]) в размер на 21520,32 евро по запис на заповед, издаден на 17.04.2008г. с падеж на 01.05.2010г., ведно със законната лихва от 07.05.13г., за което е издадена заповед за изпълнение № 1362/08.05.13г. по ч.гр.д.№ 2241/13г. от Старозагорския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са възникнали облигационни отношения по три договора за финансов лизинг, по които лизингополучателят (настоящ касатор) е издал записи на заповед, обезпечаващи задължението му към лизингодателя за всяка година от действието на договорите. Предмет на спора е вземането по договор №[ЕИК] от 18.04.08г., който е прекратен, считано от 19.11.12г. поради неплащане на лизинговите вноски, а вещта е била върната на лизингодателя на 02.11.12г. Записът на заповед, издаден на 17.04.08г. за сумата от 21520, 32 евро, е с падеж на 01.05.10г. и същият обезпечава всички искове на лизингодателя срещу лизингополучателя съгласно т.5.1 от Общите условия на договора. Към датата на прекратяване на договора за лизинг задължението на лизингополучателя е в размер на 115627, 40 лв., представляващо сбор на лизинговите вноски, неустойки за забавено плащане и др., което не е погасено. Изложени са съображения за неоснователност на възражението на лизингополучателя, че лизингодателят е следвало да погаси задължението му с получената от него цена от продажбата на вещта на 04.03.13г. на трето лице, тъй като не са настъпили обстоятелствата по т.4.2 от Общите условия, а именно лизингополучателят да е собственик на вещта.
Касаторът сочи, че въззивният съд е разрешил материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС във връзка с тълкуването на договорни клаузи. Изразено е разбирането, че не са спазени критериите по чл.20 ЗЗД при тълкуване на договора за разкриване на действителната обща воля на страните. При така поставения принципен въпрос и след посочване на относима практика на ВКС, касаторът застъпва тезата, че уговорката в договора, че „записите на заповед за всяка година от срока на лизинга се връщат на лизингополучателя или на упълномощено от него лице в края на всяка година след заплащане на всички дължими лизингови вноски и други възникнали дължими плащания” следва да се тълкува в смисъл, че всеки един от записите на заповед обезпечава вземане, което се формира от сбора на дължимите лизингови вноски за съответния период равен на 1 година. С оглед на тези обстоятелства касаторът поддържа, че съдът е следвало да установи дали процесният запис на заповед не обезпечава вземанията за 2008г., 2009г. или 2010г., които са погасени от лизингополучателя.
Процесуалноправните въпроси са за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, и да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал. Въпросите са обосновани с въведените оплаквания, че не са обсъдени представените доказателства и няма произнасяне по възражението за погасяване по давност, основано и на оспорването на датата на обратната разписка за изпращане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведен въпрос за прилагането на санкцията по чл.161 ГПК в хипотеза, при която първоинстанционният съд не е открил производство по оспорване на документ, а именно следва ли въззивният съд да допусне оспорването, да задължи страната на представи оригинала на документа и при непредставянето му да приложи последиците по чл.161 ГПК. Този въпрос е относим също към датата на обратната разписка за изпращане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съответно от значение за погасителната давност.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Материалноправните въпроси за тълкуване на договора са поставени в контекста на конкретно посочена клауза от лизинговия договор, въз основа на която според касатора следва да се направи извод за придадена обезпечителна функция на записа на заповед. Поставените процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните са свързани с оплакванията в жалбата за необсъждане на въведените в процеса твърдения за връзка на записа на заповед с каузалното правоотношение. Възражение, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на задължения по лизинговия договор, които са погасени чрез плащане, е заявено от длъжника в отговора на исковата молба. Твърдение от кредитора за обхвата на гарантираното изпълнение на задълженията по лизинговия договор е направено в допълнителната искова молба. Спорът се е концентрирал върху предмета на обезпечените със записа на заповед вземания – дали се гарантира изпълнението на всички неизпълнени задължения по договора (главници, лихви, разходи) и дали обхваща само вземанията за една година от срока на договора или и вземанията с падежи, настъпващи след падежа на записа на заповед. Така въведеният спорен въпрос не е разрешен от въззивния съд.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС, цитирана от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и с ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС по тълкуване на клаузите на договора и задълженията на въззивния съд за произнасяне по спорния предмет на делото, както и за съответствие на въззивния акт с разрешенията по т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 108/22.07.14г. по т.д.№ 2418/13г. на І т.о.
По въпроса за приложението на чл.161 ГПК не е обосновано приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въведените основания във връзка с оспорването на документа ще се обсъдят при произнасяне по същество на касационната жалба.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 841,80 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 303/12.10.15г., постановено по т.д.№ 403/15г. от Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 841,80 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.