О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
София, 25.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№655 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №492 от 14.05.08г. по гр.д. №2032/07г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №2343 от 16.07.07г. по гр.д. №5092/05г. на Варненския районен съд в частта по иска с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на 600/730 ид.части от място с площ от 520 кв.м., представляващо реална част от имот пл. №218 по кадастралния план от 1989г. на гр. В., кв.”В”, местността „В” и този иск е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че с решение №238 от 15.07.94г. на ПК В. ищците В. Н. Ж. и Т. Й. Т., в качеството им на наследници на Й. Т. К. , се легитимират като собственици на бивша нива с площ от 7,650 дка в местността „Кара А. – имот пл. №7858 по КП от 1956г., част от която са спорните 600/730 ид.части от имот пл. №218 по КП от 1989г. Прието е, че с решение №31/611-5-8 от 27.02.86г. на ИК на ОбНС В. върху процесния имот е предоставено право на ползване на М. С. П. – наследодател на ответника В. М. С.. В. че удостоверението за предоставеното право на ползване е подписано от зам.председателя на ИК на ОбНС В. , след като той е имал правомощия да замества председателя, съответно е могъл да подписва и такива документи.достоверението е издадено от компетентен орган и установява предоставяне на твърдяното право на ползване. Прието е, че към 01.03.1991г. в имота е съществувала сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с площ от 12 кв.м., трайно прикрепена към земята на бетонова основа, която е обусловила право на изкупуване на земята от ползувателите. Ответниците са се възползвали от това право и са изкупили 600 кв.м. от предоставения за ползване имот, общо с площ от 730 кв.м., което изключва правата на ищците, придобити чрез реституция. Прието е, че §1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, макар и с тълкувателен характер, няма обратна сила и не може да се приложи към фактически състави за изкупуване, приключили през 1994г. Неприложима е и разпоредбата на чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм./, тъй като §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ използва термина „сграда”, а не „постройки за сезонно ползване и инвентар”. По аргумент на противното от чл.303б, ал.3 от ППЗТСУ /отм./, сграда е всяка постройка с площ над 8 кв.м., каквато е в случая процесната постройка.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците В. Н. Ж. и Т. Й. Т.. С. тях въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС, че „при липса на делегирани правомощия от председателя на ИК, оспореният документ по реда на чл.154 от ГПК /отм./, подписан от друго лице, съставлява нищожен официален свидетелстващ документ и следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото”. По този въпрос не е представена практика на ВКС, а само невлезли в сила съдебни решения. Поставен е и един материалноправен въпрос – какво следва да се разбира под „сграда” по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №250 от 09.04.2008г. по гр.д. №1240/07г. на ВКС, V ГО, в което е прието, че критерият на чл.303б от ППЗТСУ е неприложим в случаите, при които земеделските земи са раздадени за ползване при действието на ЗТСУ /отм./, какъвто е и процесния случай; че в този случай следва да се изхожда от критерия на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ /аналогичен на чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм.//, отречен от въззивния съд. По този въпрос било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците в производството В. М. С. и Д. Х. С. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по процесуалноправния въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На първо място – жалбоподателят е смесил проблематиката на чл.154 от ГПК /отм./ и тази на нищожните административни актове. В случая е оспорено удостоверение за предоставено право на ползване, което няма характеристиката на административен акт и не може да бъде нищожно поради издаването му от некомпетентен орган.достоверението представлява официален удостоверителен документ, който има обвързваща съда доказателствена сила в случай, че е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените форми и ред. Отчитайки обстоятелството, че удостоверението е подписано от заместник на председателя на ИК на ОбНС, въззивният съд е приел, че този документ не следва да бъде изключен от доказателствения материал и с него може да се установи факта на предоставяне на правото на ползване върху процесния имот на праводателя на ответника. Процедирайки по този начин, въззивният съд не е влязъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.154 от ГПК и следователно – по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се отбележи и това, че невлезли в сила съдебни решения не могат да служат като илюстрация на противоречива съдебна практика по даден въпрос, ето защо не следва да се обсъждат приложените към жалбата решения на Варненския районен и Варненския окръжен съд.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по материалноправния въпрос – какво следва да се разбира под „сграда” по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел нещо различно от това, което е прието в посоченото от жалбоподателя решение №250 от 09.04.2008г. по гр.д. №1240/07г. на ВКС, V ГО, както и в други решения на ВКС, в които се приема, че „сгради” са тези постройки, които отговарят на описанието по чл.108, ал.7 /отм./ от ППЗСПЗЗ, аналогична на чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм./. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №492 от 14.05.08г. по гр.д. №2032/07г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на 15 лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: