Р Е Ш Е Н И Е
№ 942
гр. София, 13.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 8 декември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1729/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. , като законен наследник на ищцата Р, заместил я в процеса, срещу въззивното решение на Апелативен съд София / АС/ по гр.д. № 1707/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба ДАНС, преди „Н. с. „Сигурност” при МВР, я оспорва като неоснователна. Ответникът МВР не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното въззивно решениe е отхвърлен искът на Р. В. срещу ответниците за сумата от 37778 лв. от неизплатени й 36 брутни месечни възнаграждения за периода м.май 2003 – м. май 2005 г., на осн. чл.218 и чл.22 от ЗМВР от 1997 г. / отм./ и за сумата от 10 000 лв. – мораторна лихва за същия период на осн. чл.86 от ЗЗД. Прието е, че ищцата не е установила да е изпълнявала държавна с. по служебно правоотношение с ответника МВР за посочения период, за което да й се дължи претендираното възнаграждение.
Установено и безспорно е по делото, че ищцата е освободена на 5.02.03 г. от заеманата при ответника МВР щатна военизирана длъжност „главен експерт” в дирекция Н. с. „Сигурност” – МВР, поради съкращаване на щата, на осн. чл.253, ал.1, т.6 от ЗМВР. Обжалвала е заповедта по административен ред пред ВАС. С влязло в сила на 22.11.04 г. определение на ВАС по адм. д. №6141/03 г. производството по делото е прекратено, поради просрочие на жалбата.
Със заповед от 26.03.03 г. на МВР, представена в съд. заседание на 17.11.03 г. по административното дело, заповедта за освобождаване е отменена, считано от връчване на заповедта за отмяна; данни за последното няма, но с представянето й по делото ищцата е уведомена за нея по см. на чл.26, ал.1 от ЗАП, отм., както се сочи и в касационната жалба. С молба до ответника МВР, получена на 18.11.03г./или в срока по чл.260 от ЗМВР, при липсата на данни за друго/ и по –късна, заведена при същия ответник на 24.07.04 г. е заявила готовността си да се яви, за да изпълнява служебните си задължения след възстановяването й от административния орган и според неговите указания. В молби – уточнение на л.48 и 87, в писмена защита пред СГС на л.88 и във въззивната жалба касаторът е посочил, че ищцата не е била допускана да изпълнява длъжността, на която е възстановена със заповедта от 26.03.03 г. и претендира парично обезщетение/ л.87/ за периода на недопускането.
При тези ищцови твърдения и данни по делото в тяхна подкрепа, на които касаторът се позовава и сега в жалбата си, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. АС е следвало да я остави без движение / ТР №1/01 г./ за уточняване основанието и петитума на главния иск, с който е сезиран – дали се претендира брутно възнаграждение по чл.218 и 222 от ЗМВР, отм./ предложената в исковата молба квалификация на правото не обвързва съда/, при липсващи твърдения за изпълнявана с. по служебното правоотношение, или обезщетение за недопускане на ищцата да изпълнява длъжността, на която счита, че е възстановена със заповедта на министъра от 26.03.03 г., за процесния период. Това обезщетение също е в размер на брутното възнаграждение – чл.122, ал.3 от ЗДСл. и се дължи за периода на недопускане – от явяването на работа на служителя до действителното допускане, без ограничение. Така въззивният съд е нарушил процесуалния закон и е постановил неправилно решение. Решението следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане, след уточняване на исковата молба за основанието и предмета на спора по главния иск, според посоченото по–горе.
Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд София по гр.д. №1707/07 г. от 11.02.08 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: