О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 21.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
т.дело № 60175/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез пълномощник юрисконсулт Б. К., против решение № 100/ 17.03.2016 год. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 82/2016 год., с което е обезсилено решение № 625/23.11.2015 год. по гр.д.№ 173/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – в несъстоятелност срещу касатора иск с правно основание чл. 170, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т. 3 ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси – с откриване на производство по несъстоятелност следва ли да бъде спряно, на основание чл. 637, ал.1 ТЗ, производството по отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за ипотека, предявен от длъжника по несъстоятелността; следва ли да се прекрати, на основание чл. 637, ал.3 ТЗ, това производството, ако срещу обезпеченото вземане – предмет на установителния иск, не е подадено възражение по чл. 690 ТЗ и то е включено с определение по чл. 692 ТЗ в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания; налице ли е хипотезата на чл. 637, ал. 5 ТЗ при условие, че обезпечението-предмет на установителен иск за прогласяване на нищожността на договор за ипотека, предявен от длъжника по несъстоятелността, е учредено от длъжника по несъстоятелността.
Ответната страна [фирма] – в несъстоятелност не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивната инстанция е приела, че независимо от начина на конституиране на страните, предметът на делото е спор дали едно вземане е обезпечено или не. Съдът е обосновал извод, че макар по време на процеса да е открито производство по несъстоятелност за длъжника, са налице условията на чл. 637, ал. 5 ТЗ и спорът за нищожността на ипотеката следва да бъде решен в настоящото производство, а не в производството по несъстоятелност, като постановеното решение ще има правните последици на решение по чл. 637, ал.3 ТЗ. При тези съждения и след като констатирал, че не би могъл да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение, поради липса на изложени мотиви по същество на спора, обезсилил същото и върнал делото за произнасяне по предявения иск.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебният контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 380,00 лв. за касационно разглеждане на делото
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 100/17.03.2016 год. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 82/2016 год.
Указва на [фирма], в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 380,00 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: