О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 03.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 811/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. от гр. В. срещу решение № 82 от 05.06.2009 г. по в. гр. д. № 170/2009г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Варненски окръжен съд решение № 39 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 2343/2007 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от В. С. срещу “Т” О. , гр. В. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено съществуването на договорна ипотека, вписана с нотариален акт № 48, т. І, рег. № 2* нот. д. № 48/2003 г. по описа на нотариус Б. В. , рег. № 1* с район на действие района на Варненски районен съд.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като изразява несъгласие с извода на съда за нищожност на процесния договор за ипотека поради липса на представителна власт, без да излага конкретни съображения за това.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени съответно: материалноправният въпрос за това дали договорът за ипотека е нищожен, ако не е подписан от представляващия търговското дружество и процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, като в подкрепа на втория касаторът се позовава и на съдебна практика – ТРОСГК на ВКС № 1/2001 г. и определение по чл. 288 ГПК № 6 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4121/2008 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответникът по касация – “ Т. ” О. , гр. В. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради неспазване на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор от 21.08.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от В. С. срещу “Т” О. , гр. В. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено съществуването на договорна ипотека, вписана с нотариален акт № 48, т. І, рег. № 2* нот. д. № 48/2003 г., въззивният съд е споделил изцяло извода на Варненски окръжен съд за нищожност на процесния договор за ипотека, произтичаща от липсата на надлежно упълномощаване на лицето С. С. , действащо като пълномощник на учредяващото ипотеката търговско дружество “Т” О. , гр. В.. С. на решаващия състав е обосновано с неистинността на дадените от двамата управители на дружеството Т. Ч. и П. О. изрични пълномощни в полза на посоченото лице, установена категорично от заключението на допуснатата по делото графологична експертиза.
Като допълнителен аргумент за липсата на представителна власт в полза на лицето С. С. въззивният съд е изтъкнал обстоятелството, установено от събраните по делото доказателства за правния статут на ответното дружество /решение № 2* г. по ф. д. № 2234/2002 г. на Варненски окръжен съд и удостоверение за актуално състояние от 02.12.2002 г. по същото дело/, че към датата на учредяване на процесната ипотека – 14.03.2003 г. – търговското дружество “Т” О. е било представлявано от управителите си Т. А. Ч. и И. Н. О. само заедно, като към този момент П. И. О. изобщо не е бил представляващ търговеца.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, процесуалноправният въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – да е значим за конкретното дело. Значимостта на този въпрос за изхода на спора изобщо не може да бъде преценена, тъй като касаторът не е посочил кои са доказателствата, които не са обсъдени от въззивния съд и поради това е невъзможно да се установи дали същите са релевантни за делото и обсъждането им би довело до друг краен резултат. Нещо повече, в самата касационна жалба не е заявено оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение като основание за неправилност на атакуваното решение. А при липсата на такова и предвид обвързаността на касационната инстанция от посочените в жалбата основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/, този въпрос не би могъл да бъде обсъждан и в рамките на самото касационно производство. С оглед неосъществяването на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се извършва преценка налице ли е допълнителното изискване, свързано с поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На второ място, макар да е от решаващо значение за изхода на конкретния спор, материалноправният въпрос също не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Произнасянето по този въпрос от касационната инстанция не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Относимите към решаването му правни норми /чл. 141 ТЗ и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД/ са напълно ясни и не пораждат проблеми при тълкуването им. Освен това, по тяхното приложение е налице и многобройна и непротиворечива съдебна практика, което изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на ответника “Т” О. следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и консултантско съдействие, чието заплащане е удостоверено в самия договор.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 82 от 05.06.2009 г. по в. гр. д. № 170/2009г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. С. да заплати на “Т” О. , гр. В. направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: