Решение №95 от 26.7.2018 по гр. дело №460/460 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
София, 26.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 460/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба от Съвета на К. на ЧСИ и по жалба от ЧСИ М. Н. П. срещу решение от 10.08.2017 г. по дисциплинарно дело № 16/2017 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, в частта, с която по присъединеното искане от Съвета на К. на ЧСИ на втория жалбоподателите е наложено наказание предупреждение за лишаване от права за това, че системно злоупотребява с правомощията си като осъществява в съгласие с група свързани кредитори схема за събиране на недължими разноски от експлоатационни дружества в нарушение на чл.11 от Етичния кодекс на ЧСИ, с което уронва престижа на професията и нарушава чл.29 ал.1 ЗЧСИ. В частта, с която по искане на Министерство на правосъдието му е наложено наказание глоба в размер на сумата 10 000 лв. за това , че по изп.дело № 2043/2013г. е превел в полза на взискателя и е отказал да възстанови на длъжника неправилно събраната за разноски сума, по невлязло в сила постановление, решението е влязло в сила, тъй като не е атакувано от страните.
Жалбоподателят Съвет на К. на ЧСИ, чрез процесуален представител юрисконсулт А. Д., отправя искане на ЧСИ да бъде наложено наказание, съответстващо по вид и размер на тежестта на извършените нарушения по чл.68 ал.1 т.4 ЗЧСИ, а именно лишаване от правоспособност за срок от една година. Намира определеното наказание предупреждение за временно лишаване от правоспособност за явно несправедливо и занижено. Навежда довод, че то не е съобразено с особеностите на конкретния случай и с тежестта на нарушенията.Твърди, че нарушенията са системни и съществени, тъй като водят до кумулиране на разноски в полза на кредиторите и на самия ЧСИ, а предходните наложени му наказания не са постигнали целта си и не са довели до промяна в поведението му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподатателят ЧСИ М. Н. П. чрез пълномощник адв.М. М. твърди, че не е извършил нарушение, тъй като длъжникът е следвало да плати доброволно цялата дължима сума, а не само тази, която е била посочена в поканата за доброволно изпълнение и която представлява вземането на кредитора по образуваното изпълнително дело. Така би се избегнало образуването на други изпълнителни дела, респективно заплащането на разноски по тях. Намира, че §2 от Етичния кодекс на ЧСИ представлява недопустимо допълване на законова норма. Изтъква, че дисциплинарна отговорност не може да се извлича по аналогия от други нормативни актове, извън изрично посочените в ЗЧСИ и Устава на КЧСИ. Посочва, че няма процесуална възможност служебно да намалява платеното адвокатско възнаграждение като прекомерно. В съдебно заседание уточнява,че иска наложеното му наказание предупреждение за временно лишаване от правоспособност да бъде отменено или да бъде заменено с наказание глоба в размер до 2000 лв.
В отговорите на жалбите и в писмени становища, приложени по делото, министърът на правосъдието чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. Т. изразява становище, че същите са неоснователни. Иска да бъде оставено в сила решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбите са подадени в законовия срок от надлежни страни и са допустими.
В решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е прието,че изп.дело № 2161/2016 г. е образувано по молба на [фирма] въз основа на изп.лист от 23.11.2015 г., издаден от СГС в полза на още девет дружества за общата сума от 200 лв. разноски, които [фирма] е осъден да им заплати. Събрана е сумата от 10 лв. дълг и разноски от 350 лв. за възнаграждение за юрисконсулт и делото приключено . Изп.дело № 2876/2016 г. е образувано по молба на [фирма] -друг от кредиторите , постъпила въз основа на същия изпълнителен лист. По него също е събрана сумата 10 лв. дълг и 350 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение. По второто дело е постъпило възражение от длъжника, което не е уважено от ЧСИ. С решение по ч.гр.д.№14175/2016 г. на СГС е отменено постановлението/наречено уведомление/ на ЧСИ относно разноските и е оставено без уважение искането на взискателя да му бъдат присъдени такива. ЧСИ не ги е възстановил на длъжника, а е поискал да му бъде посочена банкова сметка по която да ги преведе, макар че по двете дела е събрал дълговете чрез запор от една и съща банка. Идентични са неговите процесуални действия по изп.дело № 2163/2016 г. и изп.дело № 2875/2016 г.,които са обжалвани пред съда, но делото не е приключено.
Изп.дело 2481/2016 г. е образувано по молба на [фирма] въз основа на изп.лист от 10.03.2016 г., издаден от СГС в полза на още девет дружества за общата сума от 100 лв. разноски, които [фирма] е осъден да им заплати. По делото е събрана сумата 10 лв. дълг и 350 лв. възнаграждение за юрисконсулт, която е изплатена на взискателя, а възражението на длъжника относно разноските не е уважено от ЧСИ с постановление от 25.08.2016 г. Делото е приключено на 19.09.2016 г. и няма данни за образувани последващи дела въз основа на същия изпълнителен лист.
Изп.дело № 2776/2016 г. е образувано по молба от [фирма] против [фирма] въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2016 г. на СГС за сумата 5 лв.разноски. Тя е събрана, заедно с 350 лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт и делото е приключено. Идентичен е размерът на дълга и останалите извършени процесуални действия по изп.дело № 3058/2016 г.,образувано по молба от [фирма]. По тези дела не са постъпвали възражения относно разноските от длъжника.
Всички дружества, фигуриращи като кредитори в цитираните изпълнителни листове се управляват от едно и също лице- В. Т. В. , пред ЧСИ се представляват от един и същ юрисконсулт -И. Р. и сочат един и същ адрес за призоваване. Съставът на Дисциплинарната комисия е приел, че първите четири изп.дела са образувани и водени единствено с цел за недобросъвестно кумулиране на разноски за взискателите и за ЧСИ. Намерил е, че е налице система от съгласувани действия между тях по образуване на множество дела , които нямат друг смисъл, освен събиране на максимално големи по размер разноски за едно незначително вземане срещу длъжник, чиято платежоспособност е несъмнена. Оценил е действията на взискателите като злоупотреба с процесуални права, а поведението на ЧСИ относно делегираните му права- като недобросъвестно. Посочил е , че с приемането на молби за образуване на изп.дела от кредиторите и начисляването на неследващи се разноски, в нарушение на чл. 11 от Етичния кодекс на ЧСИ и на чл.29 ал.1 ЗЧСИ, той е създал предпоставки за възникване на негативни нагласи към дейността на ЧСИ сред обществото, което рефлектира върху професията като цяло. Изтъкнал е , че ЧСИ е бил санкциониран за подобни нарушения с глоба в размер на 5000 лв., глоба в размер на 500 лв., предупреждение за лишаване от правоспособност.С оглед конкретните нарушения е счел, че те не са от характер и степен, позволяващ обосновка на наказание лишаване от правоспособност.
Върховният касационен съд ,състав на ІІІ го.о намира, че жалбите са неоснователни.Действително при първите четири цитирани изпълнителни дела съгласуваните действия по реализация на създадената от взискателите схема за събиране на неследващи се разноски са очевидни. Последващите изпълнителни дела по един и същи изпълнителен лист са образувани при злоупотреба с процесуални права от тяхна страна, в нарушение с чл.3 ГПК и при незаконосъобразно съдействие за осъществяването им от страна на ЧСИ. Негово задължение е било да следи за добросъвестното упражняване на права от страните, а при незаконно процедиране- да откаже защитата им. По изп.дело № 2481/2016 г. ЧСИ в нарушение на закона е отказал да уважи направеното възражение на длъжника относно разноските. Според чл.10 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимия вариант, публикуван в ДВ.бр.1005.02.2016 г. , минималното възнаграждение за образуване на изп.дело е 200 лв. На толкова би следвало да възлиза и възнаграждението за юрисконсулт с оглед размера на дълга и извършените по защитата на взискателя процесуални действия. Съгласно чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК е дължимо само едно възнаграждение за цялостната защита, а не както е претендирал взискателят- поотделно за всяко едно процесуално действие. Въпреки това ЧСИ е отказал да го намали до законосъобразния размер. По последните две дела обективно не са извършени нарушения на процесуалните правила, независимо че е събран същия размер разноски за възнаграждение за юрисконсулт, тъй като липсват възражения от страна на длъжника.ЧСИ няма правомощието служебно да намали размера на претендираните разноски. Дисциплинарната комисия не е конкретизирала в какво според нея се изразяват опущенията по тези две дела. Касационният съд обаче намира, че закононарушенията по останалите дела са достатъчно, за да бъде потвърдено наложеното на ЧСИ дисциплинарно наказание и да не бъдат уважавани жалбите на страните за налагане на по-тежко, респективно по-леко наказание. Липсата на нарушения по две от делата може да доведе само до неуважаване искането за налагане на по-тежко наказание, но не и до намаляване на вече определеното такова. Съгласно чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. В преамбюла на Етичния кодекс на ЧСИ е посочено, че той се приема като неразделна част от Устава. ЧСИ не е изпълнил задълженията си не само по Етичния кодекс, но и по чл.29 ал.1 ЗЧСИ. Съгл. чл. 53 от Устава на КЧСИ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Наложеното наказание е съответно на тежестта на извършените нарушения и с дисциплинарното минало на ЧСИ. Те се характеризират с многократност и стремеж към облагодетелстване, свързани са с неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея. На ЧСИ са налагани наказания от 500 лв. глоба, 1000 лв. глоба, 5000 лв. глоба, 10 000 лв. глоба, предупреждение за временно лишаване от правоспособност, които очевидно не са изиграли възпиращо действие, а срещу него има образувани и други висящи дисциплинарни производства. Поради това следва решението на Дисциплинарната комисия в обжалваната част да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на министъра на правосъдието за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на Съвета на К. на ЧСИ и на ЧСИ М. Н. П. срещу решение от 10.08.2017 г. по дисциплинарно дело № 16/2017 г. на Дисциплинарната комисия към камарата на ЧСИ в частта, с която по присъединеното искане на Съвета на К. на ЧСИ на ЧСИ М. П. е наложено наказание предупреждение за лишаване от права за това, че системно злоупотребява с правомощията си като осъществява в съгласие с група свързани кредитори схема за събиране на недължими разноски от експлоатационни дружества в нарушение на чл.11 от Етичния кодекс, с което уронва престижа на професията и нарушава чл.29 ал.1 ЗЧСИ.
ОСЪЖДА М. Н. П. да заплати на Министерство на правосъдието сумата по 300/триста/ лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top