Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
София, 29.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2993 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 839 от 31.10.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 116 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 855/2017 г. на Плевенски окръжен съд, с което е прието за установено, че съществува вземане на ищеца „Топаз Мел“ ООД, [населено място], по отношение на ответника Н. К. В., [населено място], за сумата от 19 085 лева, съставляваща непогасено задължение по споразумение от 03.02.2017 г., сключено с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното ? изплащане
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД, – следва ли договорите да се тълкуват в точния им смисъл съобразно действителната воля на страните, обстоятелствата, при които са сключени и поведението на страните преди и след сключването им.
Съгласно установената последователна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 20 ЗЗД, при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.
Обжалваното въззивно решение на Плевенски окръжен съд е постановено по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК. В решението е прието за установено, че през 2017 г. е било образувано ч. гр. д. № 398 по описа на районен съд, [населено място] бряг въз основа на подадено от „Топаз Мел“ ООД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. След постъпило от длъжника Н. К. В. възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, дружеството е предявило иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК. Установено е, че въз основа на молба на ищеца „Топаз Мел“ ООД от 23.08.2016 г. срещу ответника Н. В. е било образувано изп. д. № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.. Ищцовото дружество е пристъпило в качеството си на заложен кредитор към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложеното имущество – 180 тона пшеница, продукция от реколта 2016 г., находяща се в [населено място], област П.. С протокол от 26.10.2016 г. е установено, че пшеницата, предмет на договора за особен залог не е открита, поради което е определена равностойност на заложеното имущество 44 984 лева. Впоследствие тази равностойност е коригирана, като е определен общ размер на задължението по изпълнителното дело от 22 266.06 лева, от които: 20 000 лева – главница, 616.66 лева – законна лихва, 2100 лева – разноски по изпълнителното дело, 3 559.40 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ. На 03.02.2017 г. между страните по делото е било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което ответникът земеделски производител Н. К. В. дължи на ищеца „Топаз Мел“ ООД сумата от 19 085 лв. В споразумението е посочено, че към датата на подписването му Н. В. не е изпълнил задължението си към дружеството, въпреки че срокът за изпълнение е бил до 15.07.2016 г. Страните са се договорили Н. К. В. да погаси задължението, като в срок до 06.02.2017 г. заплати 10 000 лева, а в срок до 28.02.2017 г. – 9 085 лева. В деня на подписване на споразумението – 03.02.2017 г., ответникът Н. В., длъжник по изпълнителното дело, е депозирал молба с нотариална заверка на подписа, с която се е задължил да внесе сумата от 10 000 лева до 10.02.2017 г. и сумата от още 10 000 лева – до 28.02.2017 г., с които суми да погаси изцяло дълга. На същата дата е депозирана молба от взискателя „Топаз Мел“ ООД за вдигане на наложените по изпълнителното дело запори върху банкови сметки на длъжника. Производството по изп. д. № 320/2016 г. е било прекратено по молба на „Топаз Мел“ ООД от 07.07.2017 г. след внасяне на дължимите от длъжника такси и разноски към съдебния изпълнител. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявената от дружеството ищец претенция за признаване на установено, че ответникът дължи сумата 19 085 лева по споразумение от 03.02.2017 г. е основателна, тъй като не е доказано сумите да са изплатени от длъжника. Възражението, че сумата по споразумението се отнася до задълженията на ответника по прекратеното поради погасяване на дълга изп. д. № 320/2016 г. е прието за неоснователно. Съдът е счел, че не е налице пълна идентичност между задълженията по споразумението и по изп. дело, както по отношение на размера на сумите, така и по отношение на падежите на плащанията. За неоснователно е прието и възражението за недействителност на споразумението от 03.02.2017 г., тъй като не е установено да е сключено поради крайна нужда и при явно неизгодни условия.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Н. К. В. се поддържа, че съдът не е извършил задълбочен и обстоен анализ на подписаното между страните споразумение, без да го съпостави с доказателствата по делото и със съдържанието на исковата претенция, която е за дължими суми за неустойка, каквото задължение не е поемано.
Ответникът по касационната жалба „Топаз Мел” ООД не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно оплакване за тълкуване на договорните отношения между страните в нарушение на чл. 20 ЗЗД е основателно.
При преценка на правната характеристика и поетите задължения по споразумение от 03.02.2017 г., въззивният съд не е издирил действителната обща воля на страните; не е ценил обстоятелствата, при които е сключен договора, нито поведението на страните преди и след сключването му. От съдържанието на споразумението следва, че ответникът не е поел ново задължение, а е уреден начина на издължаване на съществуващо такова; страните са се съгласили какъв е размерът на това задължение; кога е настъпил падежа му („срокът на издължаване на сумата беше до 15.07.2016 г.”), както и на колко вноски и в какъв срок ще бъде погасено от длъжника. Съдът не е съобразил доказателствата за произхода на това задължение; доказателствата, че между страните по делото е бил сключен договор за особен залог; че в качеството си на заложен кредитор ищецът е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложеното имущество (180 тона пшеница, продукция от реколта 2016 г.); че в хода на изпълнението по образуваното изп. д. № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. пшеницата не е открита, поради което е определена дължимата равностойност на заложеното имущество; че със съобщение изх. № 1532 от 02.02.2017 г. съдебният изпълнител е уведомил ответника за задълженията му по изпълнителното дело в размер на 22 266.06 лева, от които: 20 000 лева главница, 616.66 лева законна лихва, 2100 лева разноски по изпълнителното дело и 3 559.40 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ и е наложил запори върху всичките му банкови сметки. Не е съобразил и доказателствата за предприетите от страните действия успоредно с подписване на споразумението – доказателствата, че същия ден (03.02.2017 г.), ответникът длъжник Н. В. е депозирал по изп. дело молба с нотариална заверка на подписа, с която се е задължил да внесе сумата от 10 000 лева до 10.02.2017 г. и сумата от още 10 000 лева – до 28.02.2017 г., а ищецът взискател „Топаз Мел“ ООД е подал молба за вдигане на наложените по изпълнителното дело запори върху банкови сметки на длъжника, както и че производството по изп. д. № 320/2016 г. е било прекратено по молба на „Топаз Мел“ ООД от 07.07.2017 г. след внасяне на дължимите от длъжника суми и такси и разноски към съдебния изпълнител. Съвкупната преценка на така установените факти сочи, че споразумението от 03.02.3017 г. е подписано във връзка със задължението на ответника по изп. д. № 320/2016 г. Този извод се налага еднозначно и предвид обстоятелството, че няма доказателства между страните да са съществували други сметни отношения. Ищецът кредитор не е установил, че поетото по споразумението задължение е за погасяване на друг дълг или във връзка с друго правоотношение, поради което с оглед последиците на доказателствената тежест следва да се приеме, че извършеното плащане по изпълнителното дело е по единственото съществуващо между страните правоотношение; че задължението по споразумението от 03.02.3017 г. е погасено от ответника чрез плащане, поради което претенцията за установяване на съществуването на това задължение е неоснователна.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал.2 ГПК постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният установителен иск се отхвърли като неоснователен.
С изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца по иска следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски в размер на 1411,70 лева, в т.ч. 411,70 лева държавни такси и 1000 лева, изплатени по договор за правна помощ от 01.09.2017 г. с адвокат Л. Г. от Плевенска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 116 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 855/2017 г. на Плевенски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топаз Мел“ ООД, [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че съществува негово вземане от Н. К. В., [населено място], Плевенска област за сумата от 19 085 лева, съставляваща непогасено задължение по споразумение от 03.02.2017 г.
ОСЪЖДА „Топаз Мел“ ООД, [населено място] да заплати на Н. К. В., [населено място], Плевенска област с ЕГН [ЕГН] сумата 1411,70 лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.