О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№953
гр.София, 26.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 795/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Ж. С., Й. С. Н., Е. Н. В., И. С. Н., С. Г. С. и Д. Г. Н. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 51328 от 06.06.2011 год. срещу въззивното решение от 18.04.2011 год. по гр.дело № 8594/2010 год. на Софийския градски съд, ІІ-а гр.отделение, с което е обезсилено решението от 14.01.2010 год. по гр.дело № 10907/2008 год. на Софийския районен съд, 24-ти състав и е прекратено производството по делото като недопустимо.
Поддържа се оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото за произнасяне на въззивния съд по съществото на спора.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 885 от 12.06.2002 год. по гр.дело № 95/2001 год. на ІV г.о., решение № 3840 от 20.12.1994 год. по гр.дело № 157/1994 год. на ВС, ІІІ г.о., решение № 650 от 15.04.1999 год. по гр.дело № 270/1998 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 96 от 01.02.2002 год. по гр.дело № 381/2001 год. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация З. Ц. П., Р. Д. Н. и Ц. Т. Ц. са на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответниците не са собственици съответно на *, * и * идеални части от нива с площ от * кв.м. в землището на [населено място],[жк], м.”С.”, съставляваща имот пл.№ *, к.л.№ * по КП на [населено място].
В. съд е обезсилил решението, като е приел, че отрицателният установителен иск е недопустим поради липса на предявен интерес. Прието е, че след като ищците твърдят, че са собственици на земята и че целят да отблъснат претенциите на ответниците, за тях не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като с него не биха постигнали целта да установят своето вещно право. Градският съд е приел, че с предявяването на този иск ищците недопустимо разместват доказателствената тежест в процеса относно правото на собственост върху имота и че при наличието на друг способ за защита – положителен установителен или ревандикационен иск, не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
С решение № 90 от 05.05.2011 год. по гр.дело № 846/2010 год., постановено по реда на чл.290-чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, ІІ г.о. е приел, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избере защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор.
Налице е задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.04.2011 год. по гр.дело № 8594/2010 год. на Софийския градски съд, ІІ-а гражданско отделение по жалба вх.№ 51328 от 06.06.2011 год.
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси в размер на 25/двадесет и пет/лева и в същия срок да представят в съда вносна бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на състав на ІІ г.о. за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/