О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 26.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№6554/2014 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№97770/14.8.2014 г., подадена от адв. А. К. – процесуален представител на ищеца Ю. И. Д. от [населено място], област С., против въззивно решение №4708/27.6.2014 г. по гр.д.№15660/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 16.7.2013 г. по гр.д.№62446/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 59-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Ю. И. Д. от [населено място], област С., против Районно управление “Социално осигуряване” [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че от доказателствата по делото се установява, че на ищеца е било вменено задължение от страна на работодателя да попълва колони от 1 до 3 на регистъра за издадените задължителни предписания. До този извод съдът е стигнал основавайки се на съдържанието на неоспорената от страните заповед №64/19.3.2008 г. на директора на Р.-Я., от която е видно, че в сектор “КР на ДОО” се създава регистър за въвеждане на издадените задължителни предписания от финансовите ревизори, като от извадката от заповедната книга при работодателя, също неоспорена отстраните, на 26.3.2008 г. ищецът е запознат срещу подпис с въпросната заповед. Изложени са изводи, че макар и на ищеца да не е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, е налице акт на работодателя, който определя конкретните задължения за ищеца, за което той дължи изпълнение на вменените му с нея задължения. Приети са неоснователни въведените с въззивната жалба оплаквания на ищеца, че с горепосочената заповед, не са му вменени задължения, тъй като неговата длъжност не фигурира в същата заповед, предвид обстоятелството, че работодателят не е сторил нужното са актуализира заповедта в течение на две години, тъй като преименуването на длъжността “началник сектор КР на ДОО” в “началник сектор администрация/КР на ДОО” само по себе си не може да повлияе на вменените със заповедта на работодателя задължения за ръководителя на сектора. За неоснователни за приети наведените с въззивната жалба възражения, че ищецът е запознат със заповед №64/19.3.2008 г., с оглед твърдението на ищеца, че не е имал достъп до регистъра предвид изложеното в писмените му обяснения до работодателя, както и обясненията на служителите В. Г., Ж. Д. и С.. Освен това Градския съд е приел, за доказано извършването на дисциплинарното нарушение, с оглед писмените обяснения на ищеца, вх.№В-35/07.10.2010 г., дадени в хода на дисциплинарното производство., с които Д. е оспорил нуждата от изпълнение на вменените му със заповед №64/2008 г. задължения, включително и с аргументите, че за издаването й директорът на Р.-Я., не му е поискал мнение, че заповедта е издадена, за да “угоди на разбиранията на едни и да не строши хатъра на други”, че регистърът дублира записванията в деловодната система, както и, че е препоръчвал да се дадат права на достъп за всички и всеки да си записва предписанията в регистъра. С оглед изложеното съдът е стигнал до краен извод, че ищецът изобщо не е изпълнявал вменените му със заповедта задължения, че е налице умишлено, предвид явното си несъгласие с издадената заповед и най-вече нежелание да се съобрази с указанията в същата, пълно не е изпълнявал задълженията си.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с установената практика на ВКС по определени въпроси по прилагането на материалния и процесуалния закони, а именно: 1. Допустимо доказателства в гражданския процес ли са “писмените свидетелски показания” и ако това е така, те имат ли “материална доказателствена сила да докажат твърденията на работодателя по въпросите на дисциплинарната отговорност на работник/служител при искове за незаконно уволнение ?;, 2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по незаявен нито в исковата молба и отговора по нея, нито във въззивната жалба и отговора по нея, нито в хода на първоинстанционното и на въззивното производство до приключване на устните състезания, въпрос за законосъобразност или незаконосъобразност на заповедта за уволнение, и то едва в мотивите на въззивното решение без възможност страните да изразят становище и да ангажират доказателства ?;, 3. Трябва ли съдържанието на задълженията на работника/служителя да е определено ясно и недвусмислено и той да е известен за него ?; 4. Налице ли е системност по смисъла на чл.193, ал.1, т.1 КТ, когато наложеното наказание за някое от твърдените нарушения е отменено, както и когато не са индивидуализирани дисциплинарни нарушения, в т.ч. дата или период на извършването им ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Районно управление “Социално осигуряване” [населено място], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните по първия/процесуалноправен/ и по третия/материалноправен/ въпроси.
По първият от поставените въпроси въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният въпрос е относим към изводите на въззивната инстанция, и действително отговорът е даден в цитираните от касационния жалбоподател решения, и решението в тази част му е противоречиво. Освен това е налице оплакване в касационната жалба, свързано с този въпрос.
По същите съображения следва да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване и по третия от поставените въпроси.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4708/27.6.2014 г. по гр.д.№15660/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, по касационна жалба, вх.№97770/14.8.2014 г., подадена от адв. А. К. – процесуален представител на ищеца Ю. И. Д. от [населено място], област С..
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, за насрочване по реда на чл.289, изречение първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: