Р Е Ш Е Н И Е
№ 960
гр. София, 04. 02. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело 1863/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на адв. И пълномощник на М. Л. Р. и К. Р. С. срещу въззивно решение № 342 от 16.11.2007 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 580/2007 г.,потвърждаващо решение № 182/20.04.2007 год. на П. районен съд постановено по гр.д. № 5750/2004 год.,с което е допуснат до делба недвижим имот – УПИ * -669,кв.87 по плана на гр. Б.,общ. Перник с площ от 370 кв.м.с неуредени регулационни сметки за 36 кв.м.заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда ,с площ от 107,92 кв.м.,между и при делбени части,както следва : за К. Р. С. – 6/30 ид.ч.; за В. И. Б.,Х. И. Д.,А. С. К.,Р. С. Б. и З. Г. К. по 3/30 ид.ч.за всяка от тях; за А. С. С.,С. Лозанова И. и М. Л. Р. по 2/30 ид.ч.за всеки от тях;за Г. А. К. ,В. С. К. и К. А. К. по 1/30 ид.ч.за всеки от тях.
В касационната жалба са повторени доводите развити във въззивната жалба,на които въззивният съд е отговорил мотивирано, под формата на касационни доводи -за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК. Иска се отмяната му и отхвърляне изцяло на иска за делба на спорния имот.
Ответниците по жалбата,чрез процесуалния им представител адв. К. Б. оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение,а решението като правилно и обосновано – в сила. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че застроеният парцел **** гр. Б. е съсобствен на наследниците на Р. С. Б. ,починал на 17.12.1947 год. и преживялата съпруга М,починала на 2.10.1968 год.,тъй като не са представени надлежни писменни доказателства за собственост на общия наследодател върху процесния имот към момента на неговата смърт през 1947 година. Акта за публично нотариално завещание № 2 от 10.01.1942 год.,с което общия наследодател Б е завещал на синовете си Л. и К. С. 1/3 ид.ч. от недвижимите си имоти,вкл. и от недвижимия имот предмет на делбата не би могло да породи правно действие в полза на лицата-приобретатели,тъй като към датата на изготвянето му наследодателят им Б. не е бил собственик,а владелец на имота. И тъй като владението е наследимо,то наследниците на Б. са присъединили към неговото владение и своето,поради което към датата на отчуждителната заповед от 22.11.1978 год. на председателя на ИК на ОНС- П. ,предвидената 10-годишна придобивна давност за наследниците е била изтекла и те са противопоставили своите собственически права,отчетени при определяне на обезщетението им. Имотът е останал съсобствен и към датата на отмяна на отчуждаването – 2.02.1983 год. Прието е,че приобретателите по завещанието К. и Л. С. не са могли да се ползват с права по него върху имота,тъй като не са се позовали на завещанието,като възможност за отстраняване на останалите наследници от владението на делбения имот. И тъй като е безспорно установено,че след отмяната на отчуждаването имотът е отдаван под наем от всички наследници,като наемната цена е разпределяна между тях,то общото владение на наследниците върху имота е продължило. Въз основа на горните изводи въззивният съд е приел,че делбеният имот е съсобствен и придобит по давност от всички наследници на Б. и правилата на ЗН/отм./ и §9 от ПР на ЗИД на ЗН са неприложими,поради което квотите между преките низходящи е определил по колена.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателствата по делото и на логичното им подвеждане под хипотезиса на правната норма.
Въведените в касационната жалба оплаквания относно изводите на съда за обема на правото на собственост на о. – са неоснователни. Със смъртта на едно лице се открива наследството му като съвкупност от имуществени права и задължения, което се придобива от наследниците му въз основа на закона. Наследството обаче може да бъде придобито и въз основа на завещание като едностранен формален акт,който поражда своето действие след смъртта на завещателя. Следователно от момента на смъртта на наследодателя неговото имущество, което съществува в патримониума му, преминава по силата на правоприемството към заветника. Ако наследодателят към този момент не притежава имуществено право,то не преминава към правоприемниците – частни или универсални,тъй като те не могат да получат нещо, което наследодателят не е притежавал към момента на своята смърт. И тъй като липсват доказателства общият наследодател на страните към датата на изготвянето на акта за публично нотариално завещание № 2 от 10.01.1942 год.да е бил собственик на делбения имот,било по силата на първично или деривативно придобивно основание,то завещанието не е произвело присъщите му правни последици. Недопустимо е позоваването от страна на к. на констатациите в приетото заключение на техническата експертиза за установяване началото на давностно владение на наследодателят им,както и изтеклата придобивна давност в негова полза. Починалият на 17.12.1947 год. общ наследодател на страните Р е бил владелец на имота,както към датата на изготвяне на публичното завещание-10.01.1942 год.,така и към датата на смъртта си. Владението е наследимо. При безспорно установените владелчески действия върху имота от страна на наследниците след смъртта на наследодателя им и позоваването на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност,изводът,че имотът е съсобствен и придобит по давност от всички наследници на Р. Б. е правилен и законосъобразен,тъй като наследниците са попълнили срока на своето владение с продължителността на владението на своя наследодател. Липсват доказателства за отстраняване на наследниците на общия наследодател от владението на делбения имот от двамата приобретатели по завещанието.
За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните по делото, безспорно страната ищец, която твърди, че е налице съсобственост следва да установи по несъмнен начин този факт, както и юридическото основание за нейното възникване- конкретен юридически факт, сделка, наследяване, административен акт, давност и др.,което в настоящия случай е направено. И тъй като допуснатия до делба имот е принадлежал на наследниците на общия наследодател Б, независимо че те също са починали и поради заместването по чл. 10, ал. 1 ЗН или поради трансмисия при делбата като съделители се явяват не самите преки наследници, а наследници на тези наследници,т.е. делбата се допуска, макар и мислено, по колена и с оглед на колената се извършва делбата,както е направил и въззивния съд,поради което е неоснователно и твърдението,че липсва яснота при определяне на делбените части.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
При този изход на спора к. следва да заплатят направените разноски от ответницата З. Г. К. за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 342 от 16.11.2007 г. на П. окръжен съд постановено по гр.д. № 580/2007 год.
ОСЪЖДА К. Р. С. и М. Л. Р. да заплатят на З. Г. К. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: