Р Е Ш Е Н И Е
№ 963
СОФИЯ 22.03.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 7 декември 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 447/09 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството по делото е по чл. 218а, ал.1, б.”а” във вр. с чл. 192, ал. 2 и чл. 194 ГПК/ отм./.
Образувано е по жалба от адв. Д. К. като пълномощник на П. Х. К. и А. К. против решение № 40 от 09.01.2009 г. по в.гр.д. № 1730/03 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 26.02.2004 г. по гр.д. № 1730/03 г., както и за тълкуване на същото решение по реда на чл. 194 ГПК /отм./. В жалбата за изложени доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, намира:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил без уважение молбата на П. Х. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 26.02.2004 г. по в.гр.д. № 1730/ 03 г., евентуално за тълкуване на същото, като е приел, че не е налице несъответствие между формираната от съда воля да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, тъй като предмет на въззивно обжалване е било решението на Варненския районен съд, постановено на 19.08.2003 г. по гр.д. № 3972/01 г. само в частта, с която Й. И. К. е осъден да предаде на П. К. владението върху ? ид. част от постройката, изградена в УПИ * 1196 в кв. 39 по плана на Вилна зона- Варна, а в останалата осъдителна част, както и в отхвърлителната си част, първоинстанционното решение като необжалвано, е влязло в сила. По отношение на искането за тълкуване на решението съдът е приел, че предпоставките на чл. 194 ГПК/ отм./ не са налице, тъй като липсва неяснота по отношение на произтичащите от решението правни последици.
Обжалваното решение е правилно.
С решение от 19.08.2003 г. по гр.д. № 3972/01 г. на Варненския районен съд Й. И. К. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на П. Х. К. владението върху ? ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. В. дворно място, представляващо УПИ * 1196 в кв. 39 по плана на Вилна зона – Варна, правото на собственост върху ? ид. част от който е възстановена на ищеца по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др. с решение на Варненския окръжен съд от 03.12.1996 г. по гр.д. № 1266/95 г., ведно с всички подобрения и изградената в него постройка, придобити по приращение. Със същото решение на Варненския районен съд искът по чл. 108 ЗС, предявен от П. Х. К. и А. К. против Й. И. К. е отхвърлен за ? ид. част недвижимия имот- дворно място, съставляващо УПИ * 1196 в кв. 39 по плана на Вилна зона- Варна, при твърдяното придобивно основание договор за покупко- продажба по нот. акт № 1* дело № 11570/97 г., сключен по време на брака им, ведно с всички подобрения и изградената в него постройка.
Против първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Й. И. К., който изрично е посочил, че атакува същото само в частта, с която е осъден да предаде на П. К. владението върху ? ид. част от постройката. При това положение въззивният съд е приел, че предмет на делото е осъдителното решение на Варненския районен съд, но само в частта за предаване владението върху ? ид. част от постройката и е постановил диспозитив, с който е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която Й. И. К. е осъден да предаде на П. Х. К. владението върху 1/4 ид. част от постройката, изградена в недвижим имот, находящ се в гр. В. дворно място, представляващо УПИ * 1196 в кв. 39 по плана на Вилна зона- Варна. С оглед на изложеното, правилен и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че волята му относно предмета на разглеждане във въззивното производство е била ясно изразена и съответно точно отразена в диспозитива на решението, поради което не е налице очевидна фактическа грешка и нужда от тълкуване.
Изложените в жалбата доводи, че с първоинстанционното решение ответникът е бил осъден да предаде на жалбоподателя владението върху цялата постройка, построена в УПИ * 1196 в кв. 39, и след като решението е било обжалвано само относно предаване владението върху 1/4 ид. част от нея и в тази част е оставено в сила от въззивния съд, а за разликата до 3/4 ид. части е влязло в сила като необжалвано, то следва да бъде издаден изпълнителен лист за предаване владението върху цялата постройка, са неотносими към правилността на обжалваното решение. Ако съществува неяснота по въпроса дали с първоинстанционното решение искът за ревандикация на постройката е уважен изцяло или отчасти, тълкуването следва да бъде дадено от съда, който е постановил това решение, а не от въззивния съд.
По тези съображения обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 09.01.2009 г. по в.гр.д. № 1730/03 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :