3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 28.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 101/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1439 от 01.11.2011 г. по в. гр. д. № 2190/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Карловски районен съд решение № 267 от 27.05.2011г. по гр. д. № 2128/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу И. А. Ч. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 11 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2010 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК/ до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно не е отчел абстрактния характер на записа на заповед, както и че, макар да е приел за установена връзката на менителничния ефект със съществуващите между страните каузални отношения, не е съобразил категорично доказания от заключението на счетоводната експертиза факт на неизпълнени задължения на ответника към дружеството, обосноваващ частична основателност на предявения иск.
Като въпрос, относим към допускането на касационния контрол, с твърдението ,че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 125 от 25.07.2005 г. по гр. д. № 528/2004 г. на ВКС, І т. о., касаторът посочва въпросът: „Вземането, произтичащо от запис на заповед, признато по реда на чл. 417 и сл. ГПК, следва ли да се отъждествява само с единично и съвпадащо по размер вземане към длъжника, произтичащо от каузалните отношения между страните, по повод на които е издадена ценната книга”.
Ответникът – И. А. Ч. от [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за неоснователност на същата, по съображения, изложени в писмен отговор от 07.01.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу И. А. Ч. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 11 000 лв., по заповед за незабавно изпълнение № 966 от 15.09.2010 г, издадена по ч. гр. д. № 1219/2010 г. на Карловски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 30.04.2009 г., въззивният съд, макар да е приел за доказана връзката между ценната книга и съществуващите между страните каузални отношения по повод доставката на агропродукти, е счел претенцията за неоснователна. Този извод е направен единствено по съображение, че размерът на сумата по записа на заповед /11 000 лв. / е различен от приетия за доказан размер на неизпълненото задължение на ответника към ищцовото дружество /8 395.97 лв./.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос, който безспорно е значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – в противоречие с решение № 103 от 24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че при доказано наличие на каузални отношения между страните, уважаването на иска за установяване съществуването на вземане по ценната книга е в зависимост от това дали длъжникът е погасил задълженията си, обезпечени със записа на заповед, респ. в какъв размер същите са погасени.
Поради наличието на посочената задължителна съдебна практика, служебно известна на настоящия състав и надлежно публикувана на сайта на ВКС, при преценката за допускане на касационното обжалване не следва да бъде обсъждано посоченото от касатора решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, доказващо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1439 от 01.11.2011 г. по в. гр. д. № 2190/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: