О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
[населено място], 21.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 378 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „З.“, чрез юрисконсулт Д. П. против решение № 552/13.11.2015г. по в.гр.д. № 496/2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 552/13.11.2015г. по гр.д. № 5149/2014г. на Плевенски районен съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд – Плевен.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. Ц. Г. не подава отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия , Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Плевенският окръжен съд е приел, че предявеният срещу касатора иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата от 24446лв., представляваща второ плащане по сключен между страните договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, не следва да се разглежда по общия гражданскоправен ред, а по административен ред чрез обжалване на отказа за изплащане на финансова помощ. Процесният договор, по който е отказано второ плащане, е сключен не между равнопоставени субекти, а такива в отношение на власт и подчинение. Решението на административния орган дали да извърши второ плащане по договора е в резултат на осъществена административна проверка за спазване на Наредба №9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и представлява властнически акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Отношенията между страните по договор за безвъзмездна финансова помощ, облигационни ли са и намират ли се в условия на равнопоставеност или такива на власт и подчинение и по какъв ред следва страните по него да търсят защита на правата си ? ; 2/ Какъв е видът на правоотношението между страните по договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен съгласно чл.21, ал.2 и ал.3 от Наредба №9/03.04.2008г., който договор урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително условията за извършване на допълнителни проверки при съмнения за изкуствено създадени условия и основанията за изискуемост на финансовата помощ?; 3/ Какъв е правният характер на произнасянето на ДФ „З.“ чрез уведомително писмо за отхвърляне на плащанията, съгласно чл.4.4, б.„е“ на договора, съгласно който фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови първото плащане по договора, в случаите когато не е подадена заявка за второ плащане в определения срок?; 4/ По какъв ред и чрез какви процесуални способи, съответно по реда на ГПК или на АПК, едната страна по договора за безвъзмездна финансова помощ следва да предприема действия за осъждане на неизправната страна по договора за заплащане на дължимите от нея суми по договора по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ ? Първи въпрос касаторът въвежда при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- поради наличие на противоречива съдебна практика и посочване на такава : Решение № 110/17.12.2013г. на ВКС по т.д. № 1322/2014г. ; Решение от 14.11.2014г. на ОС-Ст.З. по в.т.д. № 249/2013г.; Решение № 187/22.05.2014г. по в.т.д. № 165/2014г. на Д.. По отношение на останалите въпроси допускането на касационното обжалване се обосновава със селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че всички поставени въпроси в контекста на постановеното от въззивния съд могат да се сведат до този за процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган. Същият въпрос е включен в предмета на произнасяне на ПлОС и даденото разрешение по него е обусловило крайния правен резултат. В цитираните от касатора съдебни решения решаващите съдебни състави не са разглеждали изрично повдигнатия въпрос, а и по отношение на посочените въззивни решения на СтОС и Д. не се установява същите да са влезли в сила, което е необходимо условие според разясненията по т.2 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за приложение на критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Осъществено е допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както с оглед на посочената и от касатора практика по ТР №8/11.12.2015г. по т.д. № 1/2015г. на О. на I и II колегия на ВАС, така и предвид необходимост от тълкуване на приложимата нормативна уредба към правоотношенията във връзка със сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 488,92 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 552/13.11.2015г. по в.гр.д. № 496/2015г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора ДФ „З.“ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 488,92 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: