Р Е Ш Е Н И Е
N 968
София, 11.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември……………………
две хиляди и девета година.………………..……………………….в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. Иванова………………………………….…………………в присъствието на прокурора……………………………..………………….изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………..
гр.дело N 1143/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм/.
Образувано е по касационна жалба на “Т” Е. , гр. П., ч. пълномощника му адв. В. Д. от АК-Пловдив, срещу решение № 1* от 31.10.2007г. по гр.д. № 316/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.12.06г. по гр.д. № 7819/04г. на Пловдивския районен съд, 17 състав. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението, като “незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. То съдържа пороците на съществени нарушения на процесуалните правила” – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК. Конкретните доводи са свързани с липса на обсъждане на относими към предмета на правния спор писмени доказателства и заключения на съдебно-технически експертизи, които установяват принадлежността на правото на собственост към патримониума на касатора и липсата на това право, обективирано в решение № 3062/25.1995г. на ПК-Пловдив, в патримониума на ответниците – физически лица. Твърди, че ТРАНСЕКПРЕС е собственик на процесния имот по силата на включването му в капитала на дружеството при неговото учредяване и това е видно от финансово-счетоводните отчети и приложен инвентарен опис. Представя писмени бележки, изготвени от адв. М. Р.
Ответниците Е. Х. Г., Р. Х. Г., Д. Б. А., Б. Х. Г. , Й. Д. П. , Г. Д. Б., А. Х. Г. и Н. Б. Г., всички от гр. П., оспорват касационната жалба ч. пълномощника си адв. М молят да се остави в сила въззивното решение.
Ответникът “Т” Е. , гр. П., оспорва жалбата.
Ответникът “С” ООД, гр. П., оспорва касационната жалба с писмено становище, депозирано от пълномощника му адв. В. С.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск на “Т” Е. , гр. П., срещу Е. Х. Г., Р. Х. Г., Д. Б. А., Б. Х. Г. , Й. Д. П. , Г. Д. Б., А. Х. Г. и Н. Б. Г., всички от гр. П., “С” ООД, гр. П. и “Т” Е. , гр. П., с правно основание чл.108 ЗС, за установяване на право на собственост и предаване на владението върху имот, съставляващ реална част с площ от 10 000 кв.м. от ПИ №№ 8* и 857, в кв.8 по плана на гр. П., СИЗ III част, за които сега са отредени подробно описани в решението УПИ-та, съдът е приел, че ищецът не е доказал включването на процесната земя в капитала на дружеството. По делото не са представени доказателства относно наличието на правоприемство между “Т” Е. и СКТП А. “П”, за чиито нужди е преотреден имота с плана от 1986г. “Т” Е. е правоприемник на фирма “Т”, но няма данни тя да има отношение към спорната собственост. Съставеният акт за държавна собственост от 1995г., на който ищецът основава активната си легитимация /виж уточняващата молба от 8.12.2004г. на пълномощника му адв. Д/, освен че не съдържа информация за включването на земята в неговия капитал, не е годно доказателство за спорния факт, защото само регистрира собствеността, а не я създава. Независимо от това в него е записано, че дворното място от 10000 кв.м. е в процедура по възстановяване на земи по ЗСПЗЗ. Липсва конкретизация на имуществото, което е предоставено на дружеството при образуването му, а препращането към разделителен протокол не може да се обсъжда, тъй като той е оспорен по реда на чл.101 ГПК /отм./ и е изключен от доказателствата по делото. Накрая претендираната реална част от площ не се индивидиуализира като самостоятелен имот нито по плана от 1973г., с настъпилите изменения в него, нито по действащия сега план, по който е попълнена кадастралната основа на имот пл. № 724.
Решението е законосъобразно и обосновано. В него е направен пълен, задълбочен и точен анализ на представените по делото доказателства, а въз основа на тях съдът е стигнал до съответстващи правни изводи, които не се нуждаят от приповтаряне. В отговор на касационните оплаквания може да се добави, че всички налични и относими доказателства – писмени и заключения на експерти, са обсъдени задълбочено от въззивната инстанция, която им е придала предвидената в закона доказателствена сила. Те, обаче, не са установили принадлежността на правото на собственост към момента на преобразуването на дружеството през 1991г., ч. предоставяне на спорното имущество за стопанисване и управление на ТРАНСЕКСПРЕС” Е. – изискване на ПМС № 201/25.10.03г и чл.17а ЗППДОП /отм./. Касаторът е частен правоприемник на активите и пасивите на прекратената фирма “Т” Пловдив, но не е доказал конкретния обем на това правоприемство при положение, че друга част от активите и пасивите са преминали към фирма “Б”-Пловдив. Правилно е отбелязал, че поради изключване от доказателствата по делото на разделителния протокол от 26.02.1991г. между фирмите “Т” Пловдив и “Б”-Пловдив, както и поради това, че изводите на вещото лице П. са изградени въз основа на този протокол и непредставени по делото доказателства, нейните констатации не могат да бъдат кредитирани от съда на основание чл.157, ал.3 ГПК /отм./. Вещноправните последици на преобразуването и приватизацията са изяснени най-напред в ПМС № 201/25.10.03г., което има тълкувателен характер и указва изрично, че при преобразуването и приватизацията на общински и държавни предприятия се прехвърля правото на собственост върху предоставеното им от държавата имущество. Този текст е възпроизведен смислово след това и в новата разпоредбата на чл.17а ЗППДОП /ДВ, бр.51/94г./, сега отменен. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест в процеса, която е изисквала да твърди и докаже включването на процесната земя в капитала на дружеството към момента на неговото образуване, респ. че е станал негов собственик по силата на посочените нормативни актове. С оглед на това въззивният съд правилно не е обсъдил твърдението, че ответниците-физически лица, респ. приобретателите-юридически лица, не се легитимират като собственици на имота по силата на решение на ПК-Пловдив и последващите разпоредителни актове.
По отношение на оплакването за непълнота на доказателствата следва да се има предвид, че то не е касационно основание за неправилност на решението и неговата отмяна – арг. от чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК /отм./. Страните, съобразно определената им от закона доказателствената тежест /чл.127, ал.1 ГПК /отм./, трябва да изчерпят доказателствените си искания и да представят релевантните и допустими доказателства най-късно до момента на даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 31.10.2007г. по гр.д. № 316/2007 година на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА “Т” Е. , гр. П., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. Г., Р. Х. Г., Д. Б. А., Б. Х. Г. , Й. Д. П. , Г. Д. Б. и А. Х. Г. , всички от гр. П., разноски за това производство в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
ОСЪЖДА “Т” Е. , гр. П., ДА ЗАПЛАТИ на “Т” Е. , гр. П., разноски за касационното производство в размер на 500 лева /петстотин лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.