О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
гр. София 28.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
т.дело № 60025 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Д. С., чрез законния представител Д. С. С., [населено място], чрез адв. Н. Д., срещу решение
№ 269/11.02.2016 г. по в. гр. дело № 3125/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2015 г., постановено по гр.дело № 11 754/13 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С въззивното решение е потвърдено решение от 25.03.2015 г., постановено по гр.дело № 11 754/13 г. на Софийски градски съд, с което ЗК [фирма], [населено място] е осъден да заплати на малолетния С. Д. С., представляван от своя настойник Д. С. С. сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща му, настъпила на 07.12.2008 г. в причинна връзка с ПТП от същата дата, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2008 г. до окончателното му изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения до претендирания размер от 200 000 лева, като неоснователен.
Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционноото, в частта с която предявеният иск е уважен за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2008 г. до окончателното му изплащане не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което на ищеца се присъди допълнително обезщетение в размер на още 120 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В изложението по чл. 284 ГПК е формулиран правният въпрос относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВС – ППВС № 4/1968 г.
С писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата ЗК [фирма] е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Третото лице – помагач в процеса на страната на ответника [фирма] /в ликвидация/ не е изразило становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ / отм./ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел с оглед легитимацията на ищеца, че с влязло в законна сила решение от 19.04.2013 г. по гр.дело № 6938/12 г. на СГС е установено бащинството на починалия Д. С. С. по отношение на детето С. А. Б., поради което името на ищеца е променено на С. Д. С..
Във връзка с надлежното представителство в процеса на ищеца са съобразени влязлото в законна сила съдебно решение от 08.04.2014 г. по гр. дело № 6087/13 г. на СРС, 81 състав, с което А. Б. Р. е лишена от родителски права по отношение на детето С. Д. С.. С решение от 24.07.2014 г. на органа по настойничество при СО – район Л. за настойник на малолетния ищец е определена Д. С. С., като съдът е обосновал, че настойникът е единственото лице, което има право да представлява малолетния ищец в производството.
Въззивният съд е приел, че между страните няма спор, че на 17.12.2009 г. в [населено място], при управление на товарен автомобил марка „М.”, с рег. [рег.номер на МПС] , водачът Д. Н. М. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 2 ЗДП, като по време на движението си назад водачът, който не е имал възможност непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. С. С.. Приел е, че с влязла в законна сила присъда по н.о.х.д. № 3355/2009 г. на СГС, подсъдимият водач е признат за виновен в причиняване по непредпазливост на смъртта на Д. С. С.. Посочил е за безспорно и обстоятелството, че към датата на произшествието автомобилът, с който е извършено процесното ПТП е бил застрахован по риска “Гражданска отговорност” при ответника.
Съдът е приел, че спорът между страните се свежда до справедливия размер за обезщетяване на претъпените от ищеца болки и страдания, с оглед техния характер и тежест, както и до наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката М., съгласно които майката на ищеца е живяла с починалия Д. С. на съпружески начала, но когато детето било на година и половина напуснала семейното жилище и се установила в друго населено място, където създала ново семейство. Според същите показания майката на детето не му плащала издръжка и изобщо не се интересувала от него, което наложило всички грижи за ищеца да се поемат от починалия му баща. Съдът е приел за установено от свидетелските показания, че починалият родител е живеел в едно домакинство с родителите си, които му помага в отглеждането на ищеца, който бил на 4 години по време на инцидента с баща му. Въз основа на същите показания е прието, че ищецът понесъл изключително тежко загубата на бащата, дълго време плачел и понастоящем чувствал силно неговата липса, тъй като бил лишен от неговите грижи и подкрепа.
Съдът е обосновал, че като последица от причинената смърт на наследодателя на ищеца, последният е претърпял психически болки страдания – резултат на внезапната смърт на своя баща, който бил млад, здрав и трудоспособен човек. Посочил е, че при преценката за обезщетяването на вредите следва да се изхожда от техния характер и интензитет, от възрастта на пострадалия неговия начин на живот и от отношенията му с ищеца. Съобразил е установеното наличие на хармонични отношения между починалия и неговото дете, основани на уважение, обич, доверие и взаимопомощ, като е акцентирал върху обстоятелството, че връзка между тях била по-силна от обичайната с починалия родител, тъй като майката е изоставила детето си на година и половина и повече не се е интересувала от него.
Съобразявайки възрастта на пострадалия, конкретните обстоятелства около произшествието, вида, степента, продължителността и характера на претърпените от ищеца психически страдания, въззивният съд е приел че сумата от 80 000 лева ще обезщети по справедливост претъпените от ищеца неимуществени вреди. Обосновал е, че този размер е съобразен с претърпените от ищеца психически болки и страдания, с икономическата ситуация в страната към датата на произшествието и стандарта на живот в страната към същата дата.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия съдът е посочил, че от заключението на изслушаната по делото съдебно – автотехническа експертиза е установено, че процесното ПТП е настъпило поради извършването от страна на виновния водач на неподсигурена маневра на заден ход, при наличието на работници около автомобила и ограничена видимост. Прието е за установено, че пострадалият работник се намирал зад автомобила, при липса на директна видимост към цялото пътно платно. Въззивният съд се e позовал и на показанията на свидетеля М. – шофьор на товарния автомобил, с който е настъпило произшествието, според които преди инцидента пострадалият се е намирал отгоре на камиона, тъй като работниците са били трима, а отзад имало степенки само за двама работници, че камионът навлязъл в еднопосочна улица и пострадалият слязъл през единственото възможно място – кабината на шофьора, за да отиде до тоалетната. Отчитайки, че според показанията, маневрата движение на заден ход е осъществена от водача със съзнанието, че пострадалият, който обичайно се е намирал върху камиона и е обезопасявал движението на заден ход, в момента се намира извън камиона, на пътя съдът е приел, че маневрата е предприета от шофьора със съзнанието, че и тримата работници от смяната се намират извън камиона. Изхождайки от това, че не е установена уговорка между водача и някои от тези трима работници за осигуряване на маневрата, чрез сигнализиране за опасност по смисъла на чл. 40 от ЗДП, още – по малко на такава с пострадалия при конкретната маневра и съобразявайки признанието на самия водач, че е предприел маневрата, след като се е убедил, че и двамата товарачи го гледат и пътят зад него е свободен, въззивният съд приел, че водачът е предприел маневрата без да се увери, че пострадалият не се намира зад камиона, че пътят зад камиона е свободен, както и при липса на обезопасяване на маневрата по реда на чл. 40 от ЗДП. С оглед на тези съображения съдът е преценил за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
При тези доводи въззивният съд е достигнал до извода, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в размер на 80 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 200000 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
В ППВС № 4/23.12.1968 г. са изяснени критериите, които следва да се вземат предвид от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод причинена смърт в съответствие с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. В т. II от същото постановление примерно са посочени критериите, чиято преценка е от значение за справедлив размер на обезщетението при приложение на чл.52 ЗЗД. Такива са възрастта на увреденото лице, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между пострадалия и близкия, който претендира обезщетение за неимуществени вреди, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, претендиращо обезщетение, както и всички останали обстоятелства, установени по делото и от които зависи справедливия паричен еквивалент на понесените от увредения неимуществени вреди от загубата на негов близък. В т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е предвидено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВС. С въззивното решение съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените от ищеца неимуществени вреди. Взети са предвид възрастта на пострадалия, начина му на живот и отношенията му с малолетния ищец, наличието на хармонични отношения между починалия и ищеца-негово дете, основани на уважение, обич, доверие и взаимопомощ, наличието на по-силна връзка от обичайната между ищеца и починалия му баща, тъй като майката е изоставила детето на година и половина и повече не се е интересувала от него, обстоятелството около настъпилото произшествие, продължителността и характера на претърпените от ищеца психически страдания. Правните изводи на въззивния съд относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени с посочената практика на ВС.
За наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателят не е цитирал и представил друга практика на ВКС по смисъла на т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на това съдът не излага и съображения дали е налице или не противоречиво разрешаване на формулирания правен въпрос с такава практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя-ищец.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 269/11.02.2016 г., постановено по гр.дело № 3125/2015 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 4340/23.03.2016 г,. подадена от ищеца С. Д. С., [населено място][жк], [жилищен адрес] чрез законния представител Д. С. С. със същия адрес, чрез адв.Н. Д..
Определението е постановено при участие на третото лице помагач на ответника [фирма] /в ликвидация/, [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: