О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 14.02.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 88 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 10.11.2011г. по гр.д.№637/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Д. Д. Д. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу Д. Д. Б. за установяване по отношение на последната,че тя не е собственик на едноетажна жилищна сграда /пристройка към съществуваща жилищна сграда/ със застроена площ от 49кв.м.,състояща се от две стаи,дневна,кухня и санитарен възел,построена в имот с идентификатор * по кад.карта на [населено място],самата пристройка с идентификатор №*,както и искът за отмяна на н.а. за собственост №*,том *,н.д.№*/2007г. на Службата по вписванията, [населено място].
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса има ли конститутивен ефект вписването на декларацията по чл.56,ал.2 З./отм./;по въпроса следва ли да се приеме,че пристройките,изградени в един имот,са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането и по въпроса допустимо ли е съдът да отхвърли предявения иск на основание,което не е въведено като възражение в процеса.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Д. Б. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за разглеждането й по същество ,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение по поставения от касатора въпрос за действието на вписването на декларацията по чл.56,ал.2 З./отм./ е прието, че действието на предвиденото в разпоредбата на чл.56 З./отм./ вписване е обикновеното оповестително-защитно такова,а не конститутивно,т.е. не е необходим елемент от фактическия състав на учреденото право,с оглед на което е прието,че Д. Д. е придобила право на собственост върху процесната пристройка с факта на построяването й въз основа на надлежно учредено право на строеж с декларация по чл.56,ал.2 З./отм./,която не е била вписана.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №27/01.06.2010г. по гр.д.№2072/2008г. на ІV ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че вписването на заявлението на учредителя на вещното право на строеж,дадено по чл.56,ал.2 З./отм./ има конститутивен ефект.
Налице е следователно противоречиво разрешаване на въпроса има ли конститутивен ефект вписването на декларацията по чл.56,ал.2 З./отм./,поради което по така поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед указанията по приложението на тази разпоредба,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В обжалваното решение е прието,че с договора за дарение,сключен на 11.08.1997г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1997г./ Д. Д. не е прехвърлила на Д. Д. правото на собственост върху пристройката,тъй като обектът не е изрично посочен в договора-в съдържанието на нотариалния акт не е възпроизведен текст за продажба на пристройка,нито е изрично посочено,че такъв обект се изключва от продажбата,с оглед на което е прието,че действителната воля на страните следва да бъде установена чрез тълкуване като са обсъдят събраните доказателства в тяхната връзка с предмета на договора и волята на страните. Прието е,че липсата на изрично изключване на даден обект не означава във всички случаи,че той е бил продаден заедно с описаната част от имота.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №293/21.02.2000г. по гр.д.№1275/1999г. на ІV ГО на ВКС е прието, че щом постройки в имота не са били изрично изключени при прехвърлянето на дворното място,по приращение са прехвърлени на приобретателя на сделката.
Макар становището в решение №293/21.02.2000г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№11275/1999г. да е било изразено по повод несамостоятелни стопански постройки в дворното място,което е било предмет на разпореждане, според настоящия състав е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос следва ли да се приеме,че пристройките,изградени в един имот,са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането,тъй като посоченото решение визира общия принцип. С оглед на това следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по така поставения въпрос с уточнението,че в настоящия случай изводът на въззивния съд е основан на възприетата констатация,че прехвърлителят по сделката притежава идеална част от дворното място и сграда,построена въз основа на отстъпено право на строеж.
В обжалваното решение е прието,че към м.август,1997г. в дворното място са били налични двуетажна жилищна сграда,отделните етажи от която са били притежание на различни лица,както и процесната пристройка, която е била притежание на Д. Д.,т.е. с оглед застрояването на дворното място е създадено положение,сходно с етажната собственост по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС,в който случай продажбата на идеална част от земята,върху която е построена сграда-самостоятелен обект на право на собственост,има акцесорен характер и следва собствеността й,когато предмет на прехвърлителната сделка е самостоятелен обект на правото на собственост. Прието е,че след като теренът е обща част,разпореждане с идеални части от него е недопустимо, доколкото няма валидно разпореждане и със самостоятелен обект на право на собственост-сграда или част от сграда. С оглед на това е прието,че дарението,извършено с н.а.№*/1997г. е нищожно поради невъзможен предмет и сделката не е породила вещно-прехвърлителен ефект,т.е. не легитимира Д. Д. като собственик на процесната пристройка.
Според настоящия състав този извод на въззивния съд е основан на възприетото становище,че процесната сграда е придобита от Д. Д. въз основа на надлежно учредено право на строеж и не е принадлежала на съсобствениците на дворното място,както и на становището,че именно поради тази причина не се включва в предмета на разпореждането, извършено с договора за дарение от 11.08.1997г.,т.е. не обуславя крайния извод за основателността на заявената претенция,доколкото правото на собственост върху посочената в този договор идеална част от дворното място не е предмет на защита в настоящето производство. Поради това следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за правомощията на въззивния съд да се произнесе по действителността на сделка на основания,които не са въведени в процеса. Изразеното от въззивния съд становище следва да бъде обсъдено по същество,но без да се дава отговор на този въпрос по реда на чл.291 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 10.11.2011г. по гр.д.№637/2011г. по описа на Добричкия окръжен съд по касационната жалба с вх.№6896/12.12.2011г.,подадена от Д. Д. Д..
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 32.32лв. /тридесет и два лева и 32ст./ и да представи доказателства,че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: