О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София 31.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1281 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадените две касационни жалби-от Х. Х. И. от[населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат К. и от Ю. А. Ю. от[населено място], чрез процесуалния си представител- адвокат Н. против въззивно решение № 63 от 28.05.2010г. по гр.д. № 79/2010г.на Т. окръжен съд,с което е частично отменено решение № 224 от 8.01.2010г. по гр.д.№113по описа за 2009г. на Районен съд Попово,в частта,с която е осъден Ю. А. Ю. да заплати на Х. Х. И. –за разликата над сумата от 3 224.40лв. до присъдената от районния съд сума от 10 212лв,както и в частта,в която е присъдена лихва за забава за периода 31.08.2004г.до 7.04.2009г.само за разликата над 2 014.95лв.до присъдената от районния съд сума от 6 390.30лв.,потвърдено е решението в останалата част /с която е осъден Ю. А. Ю. да заплати на Х. Х. И. главница –3 224.40лв. и лихва -2 014.95лв /и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът Х. Х. И. се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за задължението на въззивния съд съобразно нормите на чл.6 и чл.269 от ГПК- при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните от въззивната жалба предели на правния спор,като същия следва да бъде разрешен съобразно ангажираните по делото доказателства,по които страните са имали възможност да изразят становищата си.
Без да сочи конкретно основание за допустимост /съгласно нормата на чл.280 ал.1 от ГПК/ касаторът Ю. А. Ю. оспорва извода на въззивния съд за наличие на причинна връзка между твърдяното от ищеца пропущение да увеличи имуществото си и причиненото му увреждане, както и за размера,до който претенцията за пропуснати ползи се явява доказана.
Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта им,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че на ищеца е дължимо обезщетение както за преките имуществени вреди/които вече са му били присъдени в хода на приключилото наказателно производство/, така и за пропуснатите ползи,които в случая се свеждат до пропуснатата от ищеца възможност да реализира доходи от произведен пчелен мед за стопанската 2004г.поради причинената смърт на отглежданите от него 185 броя пчелни семейства.При определяне на размера на дължимото обезщетение- съдът не е възприел нито един от дадените от приетата по делото експертиза-четири варианта с аргумента,че те не отчитат направените разходи.Съдът сам е направил изчисление,като е взел пред вид декларираните от ищеца приходи в подадената от него данъчната декларация за предходната 2003г./10 748лв./, от които е приспаднал 70% разходи /тъй като това били нормативно признатите разходи съгласно чл.22 ал.1 б.”а „от ЗОДФЛ/отм./
При така изложените мотиви на въззивния съд,настоящият съдебен състав намира,че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения от касатора Х. Х. И. въпрос за задълженията на въззивния съд,произтичащи от нормите на чл.6 и чл.269 от ГПК. При положение,че ГПК е определил като основно начало-изискването предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие да се определят от страните,а нормата на чл.269 от ГПК ограничава произнасянето на въззивния съд до посоченото в жалбата- на преценка подлежи възможността на съда да определя/в изненада на страните/ размера на приетата от него за основателна претенцията– по начин,който въобще не е обсъждан от страните,по методика,по която на страните не е дадена възможност да изразят становищата си. Освен,че е от значение за решаването на спора/тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда/,този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като решаването му изисква тълкуване на закона съобразно конкретните факти по делото и ще допринесе за осъвременяване на съдебната практика с оглед изменения в обществените условия, а така също ще спомогне за нейното уеднаквяване.
По поставения от касатора Ю. А. Ю. въпрос,който е свързан с изложени твърдения за необоснованост и неправилност на постановения въззивен акт, не следва да се допуска касационно обжалване на основание приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2009г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК,като последните могат да бъдат обсъждани едва,ако съдът допусне до разглеждане касационната жалба по същество
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 63 от 28.05.2010г. по гр.д. № 79/2010г.на Т. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.