Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. София, 26.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и с участието на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 321/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдената Г. Д. А. за възобновяване на НОХД № 645/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд (ХОС).
В искането е релевирано основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът в нарушение на принципа и законовата разпоредба, че едно лице не следва да носи два пъти отговорност за едно и също нещо, одобрил споразумение, с което страните са се споразумели, че подсъдимата е извършила престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК. Тя била санкционирана по административен ред за същите деяния, квалифицирани като административни нарушения, за които впоследствие била наказана и по наказателен ред – с наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК наказание три месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години. Повдигането и поддържането на обвинение за същите деяния, както и последващото сключване на споразумение, не почивали на закона и били в пълно противоречие с ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Предвид изложените съображения осъдената А. отправя към ВКС искане да възобнови НОХД № 645/2015 г. по описа на ОС – гр. Хасково, да отмени определението, с което е било одобрено постигнатото споразумение и да прекрати образуваното спрямо нея наказателно производство.
В съдебно заседание осъденото лице Г. Д. А., редовно призована, не се явява.
Представителят на ВКП дава заключение, че искането e основателно и предлага да бъде уважено.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
С определение № 69 от 08.10.2015 г. по НОХД № 645/2015 г. ХОС е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от ОП – Хасково и защитника на подсъдимата Г. А. адв. Т. Т.. Със споразумението подсъдимата А. се е признала за виновна в извършването на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК – в това, че през периода 03.04.2012 г. – 22.04.2015 г. на ГКПП „Капитан Андреево” пренесла през границата на страната ни без знанието и разрешението на митниците стоки (цигари – 110 кутии марка „A. slims”, 20 кутии марка „K. ome slims”, 90 кутии марка „L. 100s”, 20 кутии марка „M. slims”, 10 кутии марка „O. slims”, 20 кутии марка „M. slims”, 68 кутии марка „K. slims” и 1.400 кг. нарязан тютюн за пушене без акцизни бандероли на обща стойност 2 011.10 лева, като деянието е извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност. За така извършеното престъпление подсъдимата Г. А. се е съгласила при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК да й бъде наложено наказание три месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 242, ал. 7 от НК предметът на престъплението е бил отнет в полза на държавата, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимата били възложени направените по делото разноски в размер на 35 лева.
Определението на ХОС по НОХД № 645/2015 г. е влязло в сила на 08.10.2015 г., а искането на защитника на осъдената А. за ревизията му по реда на възобновяването е подадено на 11.03.2016 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение.
Разгледано по същество, искането на осъдената Г. Д. А. е неоснователно.
Вярно е, че преди образуването на досъдебното производство по настоящото наказателно дело с постановление на прокурор от ОП – гр. Хасково от 19.06.2015 г. осъдената е била последователно санкционирана по административнонаказателен ред за същите деяния с наказателни постановления (НП) на началника на Митница Свиленград, както следва: с НП № 1012/2012 г., влязло в сила на 31.05.2012 г., НП № 1316/2013 г., влязло в сила на 20.11.2013 г., НП № 815/2014 г., влязло в сила на 10.12.2014 г., НП № 488/2015 г. (по отношение на което няма данни относно влизането му в сила).
Последващите тълкувателни решения обаче нямат обратна сила и действието им не се разпростира по отношение на съдебни актове, влезли в сила преди приемането му, поради което и цитираният в искането за възобновяване тълкувателен акт на ОСНК е неприложим в разглеждания случай, в който наказателноправното положение на осъдената А. е било окончателно разрешено с влязлото в сила на 08.10.2015 г. определение на ХОС.
Първо, тълкувателното решение съдържа правни изводи и заключения относно точния смисъл на съответната правна норма, която е част от правовия ред. Неговото съдържание има абстрактен характер, защото е относимо към бъдещото решаване на неограничен кръг от правни спорове, за които е приложима тълкуваната правна норма. Последващото задължително тълкуване на ОСНК, което противоречи или се различава от залегналото във влезлия в сила съдебен акт тълкуване на правната норма, не въздейства ретроактивно върху правилността на заварените влезли в сила съдебни актове и не поражда право за пререшаване на окончателно приключилите правни спорове. Поради това въз основа на него не може да се постигне отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, а новото тълкувателно решение намира приложение само за неразрешените, все още висящи спорове, които съдът е длъжен да разреши съобразно обективираните в тълкувателния акт задължителни указания.
В производството по възобновяване се контролира дейността на решаващия орган по приложението на закона при разглеждането и решаването на съответния конкретен казус. Нарушенията на материалния и процесуалния закон като основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се преценяват към момента на правоприлагането (до влизането в сила на съответния съдебен акт).
Всеки състав на съда, който решава конкретно наказателно дело, по необходимост осъществява тълкувателна дейност, преди да приложи съответната правна норма. Съдът задължително и безусловно съобразява тълкуването си само с дадените с тълкувателните решения на ОСНК задължителни указания по приложението на материалния и процесуалния закон. Тълкуването, което отделните съдебни състави дават на наказателните и наказателнопроцесуалните норми по разглежданите от тях конкретни дела, принципно не е обвързващо. Решенията на състави на НК на ВКС, в които са изведени определени принципни положения при тълкуването на закона, решенията на състави на НК на ВКС по приложимия закон, които потвърждават установена практика на ВКС, както и решенията на състави на НК на ВКС по отделни инцидентни случаи могат да съставляват ръководство по прилагането на закона, но не представляват задължителни прецеденти по други наказателни дела. При отсъствието на обвързващо тълкуване от страна на компетентните органи по чл. 124 от ЗСВ, съдебният състав решава делото съобразно собственото си тълкуване на приложимата материалноправна норма. Това разбиране следва от прогласената от чл. 117, ал. 2 от КРБ независимост на съдебната власт като гаранция за принципа на законност. При осъществяването на правораздавателната си дейност съдът е независим и се подчинява само на закона, а следователно – и на задължителното му тълкуване към момента на формиране на правораздавателната воля. Ако към момента на постановяването на съответния съдебен акт (до влизането му в сила) не е налице тълкуване със задължителен ефект съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, то нарушение на закона не е допуснато, защото не е съществувала обвързваща съдебна практика, с която съдът задължително да съобрази тълкуването си.
Второ, следва да се има предвид, че с обсъжданото ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС е ревизирана дългогодишна тълкувателна практика, утвърдена с ТР № 85 от 1.11.1966 г. по н. д. № 79/1960 г., ТР № 46 от 16.10.1979 г. по н. д. № 36/1979 г. и ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК на ВС. Ефектът на изрично прогласената промяна на тълкувателната практика се проявява в перспектива, като с действието си за в бъдеще внася яснота относно съдържанието на тълкуваните норми по отношение на всички субекти, до които се отнася (по чл. 130, ал. 2 от ЗСВ).
Към момента на произнасянето си на 18.08.2015 г. ХОС очевидно е следвал даденото разрешение с ТР № 85 от 1.11.1966 г., съгласно което се е допускала реализация на наказателна отговорност спрямо лице, по отношение на което за същото деяние е проведено и приключило административнонаказателно производство.
Не е спорно, че в инцидентни случаи на произнасяне по конкретни казуси съдилищата, включително и ВКС, не поставят под съмнение действието на редица фундаментални постановления на Пленума на ВС и тълкувателни решения на ОСНК на ВС (приети до преименуването му на ВКС). Тези тълкувателни актове на стария ВС в принципен план са приложими, доколкото не противоречат на установените нови политически реалности, закрепени с Конституцията от 1991 г.; нормите, предмет на тълкуване, не са били отменени или съществено изменени с последващи закони; по същия тълкувателен предмет не е постановен нов тълкувателен акт на ВКС с противоположно или различно значение. Макар че по степента на своята задължителност старите тълкувателни решения на ВС съгласно чл. 52 от ЗУС (отм.) служат за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции, нямат задължителен характер и несъобразяването с тях поначало има относителен характер, при липса на изрично огласена промяна на приетото с тях тълкуване съдебният орган не може да бъде упрекнат, че е следвал дадените с тях ръководни указания.
Трето, аргумент в подкрепа на поддържаната теза е и обстоятелството, че в изпълнение на конституционната си задача по чл. 124 от Конституцията на Република България ОСНК на ВКС приема тълкувателни решения както при неправилна, така и при противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на законите. С изключение на откроения в т.1.2. въпрос (относно неправилната практика за образуване и провеждане на административнонаказателни производства при наличието на данни за образувани по повод същите деяния наказателни производства), преобладаващата част от ТР № 3/2015 г. третира проблеми на противоречива съдебна практика. Такава е съдебната практика, при която съдилищата прилагат едни и същи правни норми по нееднакъв, противоречащ си и взаимно изключващ се начин. Уеднаквяването на противоречивата съдебна практика чрез постановяване на тълкувателни решения от ОСНК на ВКС поначало може да бъде постигнато само занапред.
Четвърто, ТР № 3/2015 г. на ОСНК има за предмет процесуална проблематика, в която насока е необходимо да се прецени, че процесуалните норми се прилагат от влизането им в сила занапред (чл. 3 от НПК). Тълкувателният акт по прилагането на наказателнопроцесуални норми е подчинен на идентичен режим на приложение относно обективните и субективни предели на действие, действието по време и място, както нормите от НПК.
Пето, неприложима е аналогията с действието на тълкувателните закони. Автентичното тълкуване на собствената воля на законодателя за съдържанието на определена норма следва да се разграничава от тълкуването относно точното и еднакво прилагане на закона, което Конституцията предоставя на ВКС и ВАС. Основната функция на законодателната власт е да приема, изменя, допълва и отменя закони. Тя включва и възможността за автентично тълкуване на съдържанието на волята на законодателя от самия него. Приема се, че всеки тълкувателен закон е с обратно действие – действува от момента на приемането на тълкуваната норма, тъй като с тези тълкувателни актове се уточнява първоначалната воля на законодателя. Функцията на ВКС по чл. 124 от Конституцията да осигурява еднаквото приложение на законите от всички съдилища чрез своята задължителна тълкувателна дейност, обаче не е нормотворческа. С даденото в тълкувателните решения на ВКС тълкуване не се създава, не се подменя и не се изменя тълкуваната норма, нито може да се елиминират последствията от вече постановените и влезли в сила решения на съдилищата. Обратното разбиране противоречи на принципа на разделение на властите и на практика представлява липса на законност.
В заключение, последващото тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим закон в смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила решение, не представлява основание за отмяна на последното по реда на възобновяването на наказателни дела. Когато с последващо тълкуване от компетентния орган се изясни или промени действителният смисъл на съответната правна норма, това предполага приложението й в такъв смисъл занапред – само по отношение на нерешените с влязъл в сила съдебен акт спорове. Възможността за преразглеждане на влезли в сила съдебни актове при последващо задължително тълкуване от ОСНК на ВКС нарушава баланса между основополагащи принципи на правосъдието, като поставя изискванията за правна сигурност, стабилност на влезлите в сила съдебни актове и тяхната непререшаемост, в недопустима зависимост от евентуални бъдещи изменения при разкриването на съдържанието и смисъла на съответните норми от страна на оправомощените по чл. 124 от ЗСВ органи.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че искането на осъдената Г. А. за възобновяване на окончателно приключилото наказателно дело на основание приетото ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС е неоснователно. В конкретната ситуация двойното й наказване по административнонаказателен и наказателен ред за едни и същи деяния би могло да бъде компенсирано, макар частично и непълно, само по реда и в сроковете на чл. 70, б. „г” от ЗАНН. Това основание поначало не представлява ефективно средство за цялостно неутрализиране на неблагоприятните последици от нарушението на правилото ne bis in idem. Доколкото обаче атакуваният съдебен акт е влязъл в сила преди приемането на ТР № 3/2015 г., по отношение на него са неприложими дадените с т. 1.2.2. и 1.2.3 от тълкувателния акт разрешения. Поради невъзможността за отмяна на влязлото в сила определение за одобрение на постигнатото споразумение по НОХД № 645/2015 г. на ХОС, с възобновяването на административнонаказателните производства, отмяната на постановените по тях актове и прекратяването им би могъл да бъде елиминиран поне ефектът на двукратното санкциониране на осъдената за едни и същи деяния.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. Д. А. за възобновяване на НОХД № 645/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.