3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
Гр.София, 10.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 13 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Е., [населено място] срещу решение № 4046/31.05.13г., постановено по гр.д.№ 8792/12г. от Софийския градски съд за потвърждаване на решение от 04.04.12г. по гр.д.№ 59376/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против Гаранционен фонд, [населено място] за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 540 лв. имуществени вреди на основание чл.88, т.1, б.”б”, пр.1 ЗЗ /отм./.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземането за заплащане на обезщетение за вреди , причинени при ПТП на ищеца, е погасено по давност. Изложени са съображения, че давността е започнала да тече от датата на ПТП – 07.05.04г. и към момента на предявяване на иска – 19.08.10г. е изтекла. Според решаващия състав с решение от 11.03.08г. по гр.д.№ 664/07г. на Добричкия окръжен съд искът на настоящия ищец срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е отхвърлен, а по това дело Гаранционният фонд е бил привлечен като трето лице помагач на страната на ответника – застраховател. С отхвърлянето на иска отпадали с обратна сила последиците от спирането на давността.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя девет въпроса на основание чл.280, ал.1 ГПК, които са свързани с течението на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу Гаранционния фонд с оглед на установеното в предишен процес срещу застрахователя на виновния водач прекратяване на застрахователното правоотношение. Въпросът от значение за решаващите изводи на въззивния съд е за спиране на течението на погасителната давност при предявен иск от увреденото лице срещу застрахователя на виновния водач, след като Гаранционният фонд е бил привлечен в този процес като трето лице помагач.
Следва да се отбележи, че по гр.д.№ 664/07г. на Добричкия окръжен съд Гаранционният фонд е привлечен като трето лице помагач на страната на ищеца – увреденото лице, ищец и в настоящото производство, а не както е посочил въззивния съд – като трето лице помагач на страната на ответника – застраховател на гражданската отговорност на виновния водач.
С решение № 72/08.07.09г. по т.д.№ 17/09г. на ВКС, І т.о. е даден отговор на поставения правен въпрос: Изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл. 116 ЗЗД не дава възможност за разширявянето им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма. Ноторно известно е, че давността се прекъсва с предявяване на иск – първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск, а подобни правни действия не са били предприети в рамките на цитираното съдебно производство. Целта на привличането за привличащия е свързана с евентуален неблагоприятен за него изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, съобразно регламентацията на чл. 179, ал. 2 ГПК /отм./, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес. Искането за привличане обаче не прекъсва давността между привличащия и привлеченото лице, тъй като за този ефект е нужно предявяване на обратен иск.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса за течението на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу Гаранционния фонд при отхвърляне на иска му срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач, когато Гаранционният фонд е участвал в този процес като трето лице помагач.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 410.80 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4046/31.05.13г., постановено по гр.д.№ 8792/12г. от Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора Г. Д. Е., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 410.80 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.