Р Е Ш Е Н И Е
№ 975
гр. София, 06.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2203 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на Е. И. Г. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Е, против въззивното решение № 379 от 12 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., в частта му, с която е обезсилено решение без номер от 7 ноември 2005 г., постановено по гр.д. № 8* по описа на районния съд в гр. С. за 1999 г. в частта му по иска на Е. Г. срещу М. А. П. за предаване на владението на недвижим имот и производството по делото е прекратено в тази му част и в частта, с която е отменено същото решение на районния съд в частта му за отмяна на нотариален акт от 1999 г.
В останалата му част, с която решението на районния съд е оставено в сила, решението на въззивния съд е обжалвано от М. А. П. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. К.
В жалбата на Е. Г. се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторката изтъква, че съдът не е преценил доказателствата за редовно внасяни държавни такси; няма искане от М. П. за обезсилване на решението, поради което съдът се е произнесъл свръхпетитум. Касаторката чрез процесуалния й представител в съдебно заседание поддържа доводите си в касационната жалба и излага съображения против жалбата на М. П.
В жалбата на М. П. се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторката изтъква, че неучаствалия в сделката съпруг е узнал за продажбата на процесния имот и не я е оспорил в шестмесечния срок; родителите на касаторката не са имали нужда да продават имота; отношенията между родителите и дъщерята са били много влошени; И. Г. е узнал за продажбата, но не я е оспорил в срока и е изразил съгласие за разпореждането; действителността на първата сделка води до извода за действителността и на втората такава.
Касаторката Е. Г. , в отговор на жалбата на М. П. по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква доводи за това, че бащата никога не е узнал за продажбата на жилището.
Ответникът Н. Б. Д. , чрез процесуалния си представител адв. Е, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) срещу жалбата на Е. Г. , сочи доводи за неоснователността на твърденията на касаторката.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение.
По оплакването на Е. Г. за недопустимостта на решението в частта му, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, без да има искане за това.
Оплакването е неоснователно.
За валидността и допустимостта на решението въззивният съд следи служебно и той може да приложи правомощията си по чл. 209 ГПК (отм.) и без да е сезиран с конкретен довод в жалбата. Това е така, защото, за да се постанови недопустимо решение (както и при нищожно такова), са били нарушени процесуални норми, за чието съблюдаване съдът трябва да следи при всяко положение на делото. Тези правила са свързани с наличието или липсата на абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и диспозитивното начало в процеса. Затова въззивният съд, дори да не е бил изрично сезиран с въззивната жалба с оплакване за недопустимост на атакуваното решение, служебно трябва да извърши преценка за неговата валидност и допустимост като необходим етап, предхождащ проверката на правилността на решението.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че продавачът И. Г. не е упълномощавал съпругата си да продаде жилище съпружеска имуществена общност, поради което липсата на воля засяга вещноправния ефект на цялата сделка; липсва изрично потвърждаване на сключения договор по чл. 42 ал. 2 от ЗЗД; неприложим е чл. 22 ал. 3 от СК, защото по сделката продавачи са и двамата съпрузи, но дори и в този случай не е доказано узнаването на съпруга за извършената от съпругата му сделка; при служебната проверка на първоинстанционното решение относно иска по чл. 108 от ЗС е установено, че по този иск исковата молба е била върната, като разпореждането на съда е било потвърдено от въззивния съд в частно производство, поради което съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил валидно сезиран; след като производството по осъдителния иск за собственост е било прекратено, то искането за отмяна на нотариалния акт е неоснователно.
Съдът е сезиран с иск за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба поради липса на съгласие. В исковата си молба касаторката Е. Г. сочи, че след смъртта на родителите си разбрала, че техният апартамент бил продаден на Ц. Д. , но подписът на баща й в пълномощното за продажбата бил фалшифициран, поради което продажбата е била извършена без съгласието на бащата. По реда на чл. 117 от ГПК като ответник е привлечен и съпругът на Д. – Н. Б. Д.. К. М. П. е привлечена като ответник по реда на чл. 117 от ГПК с твърдението, че сделката между нея и Д. също е нищожна поради липса на съгласие. Касаторката П. поддържа, че процесният случай следва да се решава при хипотезата на чл. 22 ал. 3 от С. кодекс, защото било извършено разпореждане с обща вещ, извършено от единия съпруг и че липсва оспорване по исков ред от И. Г. в шестмесечния срок от узнаването на сделката, като се оспорват твърденията на ищцата Г изцяло.
Касационната жалба на Е. Г. е неоснователна, а касационната жалба на М. П. е частично основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че атакуваната сделка между родителите на ищцата и Ц. Д. , страда от порок поради липса на съгласие – основание по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, тъй като упълномощителната сделка е порочна. Не е спорно, че с нотариален акт № 135 от 29 април 1998 г. майката на касаторката лично и като пълномощник на съпруга си продала на Ц. Д. придобито по време на брака жилище. Според неоспорената от страните тричленна съдебно-почеркова експертиза, пълномощното за представителство по сделката не е подписано от И. Г. Основателно въззивният съд е приел, че предявеният иск във връзка с изложените твърдения не може да се квалифицира като такъв по чл. 22 ал. 3 от С. кодекс (отм.). Вярно е, че е извършено разпореждане с вещ, принадлежаща към съпружеската имуществена общност, но искът не е предявен от неучаствалия в сделката съпруг, а негови права не могат да се претендират от наследниците му, каквато е касаторката, чрез специалния иск по чл. 22 ал. 3 от СК (отм.). Затова изследването на твърдяно узнаване от страна на представлявания, е ненужно, макар в тази насока да са били положени всички усилия на ответницата по иска П. При хипотезата на установена липса на съгласие, за заинтересованата страна по сделката или неин правоприемник остава само да установи наличието на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт. Законът обаче изисква в чл. 42 ал. 2 от ЗЗД потвърждаването да се осъществи в същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Несъмнено в разглеждания случай потвърждаване във формата на необходимото упълномощаване няма, поради което сделката е нищожна, но само до обема на правата, притежавани от бащата на ищцата. Над този размер искът на Е. Г. е неоснователен, тъй като сделката между майка й и ответницата по иска Ц. Д. е произвела желаните от страните правни последици, имащи значение за последващата сделка между Д касаторката П.
Неоснователно се твърди от касаторката Е. Г. , че изводът на съда за недопустимост на решението в частта му, с която е сторено произнасяне по ревандикационен иск, е неправилен, защото тя редовно била внасяла исканите от съда държавни такси. По това оплакване следва да се посочи, че въпросът за висящността на множеството предявени искове от Г. , е бил решен в частно производство от въззивния съд. С определение № 68 от 25 март 2003 г., постановено по ч.гр.д. № 171 по описа на Софийския градски съд за 2003 г. е потвърдено разпореждане на първостепенния съд за връщане на подадената от Е. Г. искова молба по чл. 108 от Закона за собствеността против М. П. , защото държавна такса по този иск не била внесена. Това определение не е атакувано от Г. След като исковата молба е била върната по този иск, независимо от внасянето или невнасянето преди това определение или в последствие държавна такса за него, съдът не може да го разгледа, тъй като не е сезиран с този спор.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 379 от 12 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2006 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 7 ноември 2005 г., постановено по гр.д. № 8* по описа на районния съд в гр. С. за 1999 г. по иска на Е. Г. срещу Ц. и Н. Д. за прогласяване нищожността на сделка от 29 декември 1998 г. за размера над ? идеална част от продадения имот и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. И. Г. от гр. С., ж.к. “Л”, бл. 541, вх. “Е”, ет. 5, ап. 138, срещу Ц. П. Д. с адрес в гр. С., ж.к. “Т”, бл. 55, вх. А, ет. 8, ап. 24, с процесуален представител, назначен по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК (отм.) адв. Л от САК с адрес в гр. С., ул. “. № 27 и Н. Б. Д. от гр. С., ж.к. “Т”, бл. 55, вх. А, ет. 8, ап. 24, с процесуален представител, назначен по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК (отм.) адв. Е от САК, с адрес в гр. С., Търговски дом, ет. 2, кантора 248 за прогласяване на нищожността на сделката, материализирана в нотариален акт № 136 от 29 декември 1998 г., т. ХVІ, дело № 3* по описа на І-ви нотариус при Софийската нотариална служба при районния съд в гр. С., сключена между Е лично и като пълномощник на съпруга си И. Г. Г. и Ц. П. Д. за продажба на апартамент № 7, ж.к. “Л” ул. “., бл. 217, вх. А, ет. 3, заедно с избено помещение № 8, заедно с 0,884% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, до ? (една втора) идеална част от продадения имот.
В останалата част ОСТАВЯ решението В СИЛА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: