О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
С. 02.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3625 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 1305 от 26.02.2013г. по в.гр.д. № 963/13г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение № ІІ -123-70 от 16.10.12г. по гр.д. № 17214 по описа за 2012г. на Районен съд София, като вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 400 от 13.05.10г.по гр.д.№ 1109/09г.на ІVг.о.и № 183 от 21.12.11г.по гр.д.№ 565/10г.на ІІІ г.о., по поставения въпрос,касаещ съдържанието на едностранното писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325 ал.1 т.1 от КТ – допустимо ли е то да съдържа условие,мотив или уговорка или следва да е ясно и еднозначно,така че от него да може да се изведе по категоричен начин недвусмисленото желание на лицето за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните по него.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При постановяване на решението си, въззивният съд е приел,че е налице изразена взаимна воля по чл.325 ал.1 т.1 от КТ за прекратяване на сключения между страните трудов договор,защото от подадените две заявления с адресат директор на Агенция Митници на 9.02.12г.,това което е достигнало до работодателя съдържа изявление на молителя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие,на което директорът е поставил резолюция ”съгласен”.Относно съдържанието на волеизявлението,че това изявление е „във връзка с подадено от мен заявление на 6.02.12г.с приложен комплект документи за преминаване към държавна служба”, въззивният съд е посочил,че става въпрос за мотив,а той е ирелевантен,тъй като мотивът е присъщ на всеки волеви акт.Съдът е приел за решаващо изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и е посочил,че с приемането му от противната страна – договорът е бил прекратен,считано от 13.02.12г.
Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставения от касатора въпрос, налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съгласно цитираните от касатора решения – всяка една от страните следва да заяви волята си за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.1 от КТ ясно, катего-рично и безусловно. Взаимното съгласие се счита за постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор /решение № 183 от 21.12.11г.по гр.д.№ 565/10г.на ІІІ г.о./. Фактическият състав за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие по чл.325 ал.1 т.1 от КТ изисква всяка една от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяването му. Договорът се прекратява в момента на съвпадане на двете волеизявления,като издаването на акта за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие /решение № 400 от 13.05.10г.по гр.д.№1109/09г.на ІVг.о./. Според настоящия състав така цитираната практика на ВКС е в противоречие с приетото от въззивния съд по поставения от касатора въпрос дали направеното от работника изявление в подадената от него на 9.02.12г. молба, което дословно гласи: „с настоящето заявявам,че желая да ми бъде прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие,във връзка с подадено от мен заявление на 6.02.12г.с приложен комплект документи за преминаване към държавна служба” е такова по чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
Мотивиран от изложеното и като взе пред вид,че съгласно чл.81 ал.1 т.1 от ГПК касаторът не дължи държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1305 от 26.02.2013г. по в.гр.д. № 963/13г. на Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.