Р Е Ш Е Н И Е
№979
София, 20. 10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на девети октомври, през две хиляди и осма година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 93/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218и, ал. 1, ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. от с. З., Силистренска област, против въззивно решение № 109 от 19.10.2007 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр. д. № 114/2007 г., с което е отменено решение № 70 от 28.07.2005 г. по гр.д. № 132/2004 г. на Т. районен съд/ТРС/, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. Г. от с. Г., Д. област срещу Д. К. М., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено, че недвижим имот с площ от 4,654 дка, представляващ земеделска земя, находящ се в землището на с. З., Силистренска област, с № 0* по плана за земеразделянето на селото, следва да бъде възстановен на наследниците на Д. В. А. , бивш жител на с. Г., Д. област, починал на 23.03.1977 г. Със същото решение въззивният съд е уважил установителния иск за собственост върху земеделски имот, отменил е нот. акт № 2* т. І, н.д. № 415/1992 г. на нотариус при ТРС и е прогласил нищожността на сделката, материализирана с нот. акт № 1* т. І, н.д. № 419/1992 г. на нотариуса при ТРС. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, поради неспазване на указанията в отменителното решение на ВКС, с искане за неговата отмяна и оставяне в сила решението на Т. районен съд/ТРС/.
Ответницата по жалбата, С. Д. Г. от с. Г., не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявен е от С. Д. Г. от с. Г., иск срещу Д. К. М. от с. З., с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено, че възстановеният земеделски имот с решение № З* от 01.09.2001 г. на ПК в гр. Г. в полза на ответника, е бил собственост на наследодателя й Д. В. А. към момента на образуване на ТКЗС. С решение № 70 от 28.07.2005 г., постановено по гр.д. № 132/2004 г., Тутраканският районен съд е отхвърлил иска, като е приел, че имотът е собственост на ответника, придобит от него по силата на дарение, оформено с нот. акт № 154/1992 г., като дарителите, негови родители, се легитимират като собственици с констативен нот. акт № 224/1992 г. По жалба на ищцата, с решение № 184 от 07.12.2005 г. по гр.д. № 250/2005 г. Силистренският окръжен съд е отменил решението на ТРС, уважил е иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, отменил е нот. акт № 224/1992 г. в частта относно имота и е прогласил нищожността на сделката – дарение, обективирана с нот. акт № 154/1992 г. За да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че праводателите на ответника не са могли да придобият процесния имот, тъй като същият е бил включен в ТКЗС като е внесен в него от наследодателят на ищцата Д. По жалба на ответника, с решение № 445/2007 г. по гр.д. № 183/2006 г., ВКС, ІV-а отд. е отменил въззивното решение с указания да се установи собствеността върху имота към момента на внасянето му в ТКЗС, както и неговия статут. При новото разглеждане на делото, с решение № 109 от 19.10.2007 г. по гр.д. № 114/2007 г. Силистренският окръжен съд е отменил решението на ТРС, уважил е иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, отменил е нот. акт № 224/1992 г. в частта относно имота и е прогласил нищожността на сделката, обективирана с нот. акт № 154/1992 г. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищцата е бил собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС.
Въззивното решение в частта му, с която е уважен иска, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правилно, а в частта му, с която частично е отменен н.а. № 224/1992 г. и е обезсилен н.а. № 154/1992 г. е недопустимо като постановено плюс петитум.
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване на правото на собственост върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че спорният имот е бил внесен в ТКЗС, което се е разпореждало с него като го е предоставяло за ползване на трети лица и това е ставало от 1960 г. нататък. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот с пл. № 36, кв. 16, е извън регулационния план на с. З., одобрен през 1960 г. и е бил включен в землището на бившето ТКЗС. Следователно, имотът е бил полски по своя характер и е запазил статута си на земеделска земя. При съставянето на разписните листове – 1960 г., имотът е бил записан на името на Д. В. А. , наследодател на ищцата. От представения по делото баланс на собствениците, е видно, че имотът се води на името на Д. В. А. По делото е представен нот. акт № 2* т. І, д. № 415/1992 г. по описа на ТРС, с който е признат К. Ю. М. от с. З. за собственик по давностно владение на процесния имот. Представен е също така нот. акт № 1* т. І д. 419/1992 г. по описа на ТРС, с който е сключен договор за дарение на същия имот, по силата на който договор К. Ю. М. и съпругата му З. М. даряват сина им Д. К. М. с недвижими имоти, включително и процесния. При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че към момента на образуване на ТКЗС, процесният имот е имал земеделски характер и е бил собственост на Д. В. А. , наследодател на ищцата. Поради това имотът е следвало да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на този, на когото е принадлежало правото на собственост върху вещта към момента на образуване на ТКЗС. Не са налице правопрепятстващи или правопогасяващи обстоятелста, за да не бъде извършено от ПК, понастоящем ОСЗГ, признаване на правото на собственост, респ. възстановяване на това право в полза на наследниците на Д. В. А. Дори и да се приеме, че Д. В. А. е извършвал на 22.12.1960 г. разпоредителни действия с този имот, тези действия са недействителни, доколкото имотът е владян по това време от вече образуваното ТКЗС. Отделен въпрос е, че разпоредителните действия с недвижими имоти изискват нотариална форма като условие за тяхната действителност. Праводателите на ответника не са могли да придобият имота и по давност, тъй като имоти представляващи държавна, респ. кооперативна собственост не са могли да бъдат придобивани въз основа на давностно владение. По тези съображения следва да се приеме, че като е уважил установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е постановил правилно решение, поради което касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
От друга страна, с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл свръх петитум. Той не е бил сезиран с иск по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за частична отмяна на н.а. № 224/1992 г. и иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на сделката – дарение, материализирана в н.а. № 154/1992 г. и тъй като за допустимостта на съдебните актове съдът следи служебно въззивното решение в тази част като недопустимо, следва да бъде обезсилено, на основание чл. 218ж, ал. 2, вр. с чл. 209, ал. 1, предл. 1 ГПК/отм./ и производството по делото прекратено.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си, с което е уважил иска, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, както и задължителните указания на ВКС, дадени с отменителното му решение.
Тъй като не са налице релевираните пороци на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./ обжалваното решение в частта му, с която е уважен установителния иск за собственост на процесния земеделски имот като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а в останалите му части – по иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ и с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено и производството по делото по тези искове следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 218и, вр. с чл. 218ж, ал. 1 и ал. 2 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 19.10.2007 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 114/2007 г. в частта му, с която е признато за установено по иска на С. Д. Г. от с. Г., с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по отношение на Д. К. М. от с. З., че недвижим имот с площ от 4,654 дка, представляващ земеделска земя, находящ се в землището на с. З., Силистренска област, с № 0* по плана за земеразделянето на селото, е бил собственост към момента на образуване на ТКЗС на Д. В. А. , бивш жител на с. Г., Д. област, починал на 23.03.1977 г.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта му, с която е отменен нотариален акт № 2* т. І, н.д. № 415/1992 г. на нотариуса при Т. районен съд, в частта му, с която е признато правото на собственост на К. Ю. М. върху празно дворно място, извън регулационния план на с. З., с площ от 4 500 кв.м, намиращо се в кв. 16 на селото, с пл. № 36, както и в частта му, с която е прогласена нищожността на сделката, материализирана в нотариален акт № 1* т. І, н.д. № 419/1992 г. на нотариуса при ТРС в частта, в която К. Ю. М. и З. Д. М. даряват на Д. К. М. празно дворно място, извън регулационния план на с. З., с площ от 4 500 кв.м и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :