О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 24.11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 518/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о. срещу решение № 73 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 278/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 19.10.2007 г. по гр.д. № 482/2007 г. за отхвърляне на предявен срещу „Н”А. , гр. С. иск за сумата 666 415 лв. – мораторна лихва за забавено плащане по договор № РД-56-135/08.02.2002 г. за покупко-продажба на акции от капитала на „Б” А. , ведно със законната лихва от завеждане на делото. С въззивното решение е отхвърлен този иск и за размера на допуснатото пред САС увеличение – до 856 765.09 лв. , ведно със законна лихва от 23 711.93 лева.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон – чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.1 ЗЗД и съществени нарушения на процесуалния закон при преценка на доказателствата по спора и възможността за новиране на крайния срок за заплащане цената на прехвърлените акции. В приложеното изложение към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с възможността на страните по договора за изменят съществени клаузи – в случая за превръщане на срочното задължение за заплащане на цената на акциите, в безсрочно и изискуемата форма за това изменение, както и за определяне началния момент на забавата на длъжника. Счита, че произнасянето на въззивната инстанция по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, като касаторът се позовава на решение № 2* от 29.11.1995 г. по гр.д. № 383/1995 г., V г.о.на ВС, решение № 28 от 09.02.2006 г. по т.д. № 245/2005 г., І т.о. на ВКС и решение № 370 от 11.04.1996 г. по гр.д. № 1501/1995 г., V г.о. на ВС/приложени по делото/
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по сключен между страните договор на 08.02.2002 г. за покупко-продажба на акции от „Б” А. първоначално постигнатото съглашение относно крайния срок за плащане на уговорената цена на акциите – шест месеца от деня на подписване на договора, е новиран в резултат на разменена кореспонденция между страните и той е следвало да бъде определен след промяна на съществуващите договорености. Прието е, че поради липса на срок за изпълнение задължението на купувача за заплащане на акциите, би могло да се приеме, че последният е в забава само при отправена надлежна покана за изпълнение. Предвид липсата на такава по отношение на сумата 2 673 840 лв., заплатена от ответното дружество на 26.09.2003 г. и заплащането на разликата от 517 517.30 лв. веднага след получаването на нотариалната покана от 29.08.2006 г., исковата претенция е отхвърлена изцяло.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посочените от касатора материалноправни въпроси, които са от значение за решаване на възникналия между страните спор и съответно за изхода на делото са свързани с начина за последващо изменение на съществени условия на сключения договор и формата за това, от разрешаването на който произтича и решаването на въпроса относно датата на падежа на задължението на ответното дружество за заплащане цената на акциите. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, обективирана в цитираните и приложени решения, което обуславя наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 73 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 278/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
УКАЗВА на С. о. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 17 609.50 лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: