О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
София, 24.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2755/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. С. Т.,чрез процесуалния му представител адв.А.Ч., против въззивно решение № 7427/13 от 06.11.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 5614/2013 год.,с което е потвърдено решение № ІІІ – 88-279/05.02.2013 год., постановено по гр.д.№ 14624/2012 год. на Софийски районен съд, с което по иск на майката на непълнолетното дете Н. Й. Т. и на основание чл.59,ал.9 СК са изменени мерки относно упражняването на родителските права, спрямо определените в решение по гр.д.№ 14832/2009 год.на СРС К. по споразумение между родителите , като е възложено упражняването им на майката В. Г. В.,а на бащата Й. С. Т. са определени мерки за лични отношения с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. в съботния ден до 20 часа на неделния/с преспиване/,първата половина от пролетната и зимната ваканция на детето и един месец през лятото,през време,което не съвпада с годишния платен отпуск на майката.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК ,тъй като обжалваното решение противоречи на представената практика на ВКС – решение по гр.д.№ 4874/07 год. ІV г.о.,решение по гр.д.№ 999/09 год. ІІІ г.о.,решение на СГС по гр.д.№ 14232/10 год. и решение на ОС-Плевен по гр.д.№ 361/13 год.По въпросите – при промяна на режима на упражняване на родителските права,установен по силата на одобрено със съдебно решение безсрочно споразумение между родителите,правилно ли е основанието по чл.59,ал.9 СК,поведението на СРС и СГС при разглеждането на спора на основание чл.59,ал.9 СК,съдът да пререшава влязло в сила споразумение,без посочен срок и одобрено по надлежен ред със съдебно решение;обсъдени ли са били всички доказателства,относими към спора и от значение за търсената защита на правото и интереса на детето;защитени ли са били ефективно и по възможно най-добрия начин интересите надетето;съразмирни и подходящи ли са били решенията на двете съдебни инстанции като мерки за осигуряване на възможно най-адекватна и ефективна за нуждите на детето защита,съобразно неговата възраст,пол и физиологични потребности се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация В. Г. Т. , посредством процесуалния си представител – адв. А.А. е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови този резултат, въззивният съд след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,но е изложил и свои,с които е приел,че детето само е поискало да се премести да живее при майката,като с оглед възрастта му – 16 години то има изграден свой мироглед и съзнава желанието си.Приел е,че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет да полагат грижи за непълнолетното дете,но с оглед създалата се несигурност у детето при отглеждането му в семейството на неговия баща,която в случай,че не бъде отстранена би довела евентуално до нарушение в психо-емоционалното му състояние и оттам в психо-физическото му развитие в бъдеще е предоставил упражняването на родителските права на майката.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая така формулираните от касатора въпроси не са обуславящи решаващите изводи на съда.Предвид изложеното не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване като в този случай не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичните такива, поддържани от касатора. Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението не съдържа изобщо формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието му представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Посочените в изложението „въпроси“ представляват по своята същност доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че преценката на съдилищата за това, на кой родител да се предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, ако не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На ответника не се следват разноски за настоящата инстанция,тъй като липсват доказателства за реалното им извършване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7427/13 от 06.11.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 5614/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: