5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
гр. София, 12.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трeти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1556 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма], срещу решение № 1767 от 02.09.2013г. по т.д. № 2620/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 26.04.2012г. по т.д. №1/2012г. на Врачански окръжен съд, за прекратяване на търговското дружество [фирма], [населено място], на основание чл.155 т.1 от ТЗ по иска на П. Й. М.. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. К. жалбоподател поддържа,че недопустимостта на предявения иск е настъпила в хода на въззивното производство, поради отпадане на процесуалната легитимация на ищеца в резултат от новонастъпили след подаване на въззивната жалба обстоятелства, а именно изключването на ищеца като съдружник в [фирма] с решение на общото събрание на съдружниците от 04.04.2012г. Наред с това счита,че постановеното въззивно решение се явява неправилно в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и процесуални нарушения при преценката на доказателства относно твърдяното от ищеца влошаване на отношенията между съдружниците..
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1.Представляват ли важни причини по смисъла на чл.155 т.1 от ТЗ влошените отношения между съдружниците в дружество с ограничена отговорност?; 2. Отпадането на материалноправната легитимация на ищеца по предявен иск с правно основание чл.155 т.1 от ТЗ по време на висящност на делото, води ли до отпадане и на процесуалноправната му легитимация и на правния интерес за него от търсената с предявения иск защита?; 3. Намира ли приложение правилото на чл.235 ал.3 от ГПК и във въззивното производство? Длъжен ли е въззивният съд да извърши разпределение на доказателствената тежест, като укаже на съответната страна, че не сочи доказателства за посочените нововъзникнали след подаване на въззивната жалба обстоятелства, които са от значение за делото? Поддържа, че първият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №159 от 15.12.2009г. по т.д.№389/2009г., на ВКС на РБ, ТК, І т.о. Поддържа,че към настоящия момент липсва съдебна практика по втория и третия въпрос, поради което тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, включително изясняване на точния смисъл на разпоредбите на чл.155 т.1 от ТЗ и чл.235 ал.3 от ГПК.
Ответникът П. Й. М. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Твърди,че въззивният съд е бил сезиран с процесуално недопустима въззивна жалба, подадена от трето за процеса лице, поради което производството по делото следва да бъде прекратено без да бъде отменяно или обезсилвано първоинстанционното решение. Поддържа,че не са налице и посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установена материалноправната легитимация на ищеца да предяви иск по чл.155 т.1 от ТЗ, като притежаващ повече от 1/5 от капитала на ответното О.. Посочил е, че не са представени доказателства за изключването на ищеца в хода на производството с решение, вписано в търговския регистър. Приел е, че представените по делото писмени доказателства подкрепят твърденията на ищеца за усложнени отношения между съдружниците, трудности при свикването и провеждането на общи събрания, злепоставяне на интересите на дружеството пред съконтрахентите му и пред кредитори с неверни твърдения на съдружника К.. Въз основа на това е достигнал до извода, че конфликтите между съдружниците представляват непреодолима пречка за по – нататъшна търговска дейност и съвместно реализиране на добри финансови резултати от нея, поради което е потвърдил решение на първоинстанционния съд за прекратяване на ответното дружество.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Поставеният от жалбоподателя въпрос „Отпадането на материалноправната легитимация на ищеца по предявен иск с правно основание чл.155 т.1 от ТЗ по време на висящност на делото, води ли до отпадане и на процесуалноправната му легитимация и на правния интерес за него от търсената с предявения иск защита”, наред с изрично заявеното във въззивната жалба твърдение за недопустимост на постановеното от САС въззивно решение, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. Наред с това настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото и поради вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като постановено по нередовна /просрочена/ въззивна жалба. Действително, в касационната жалбата и в приложението към нея по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са въведени доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, основани на твърдения за произнасяне по иск по чл.155 т.1 от ТЗ, предявен от лице, което няма качеството на съдружник в ответното дружеството и съответно не разполага с процесуална легитимация да предяви конститутивния иск за прекратяване на дружеството. Доводи за нередовност на въззивната жалба се излагат от насрещната страна в отговора на касационната жалба. Съобразно задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна обаче и служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касатора, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси по т. 1 – 3 от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Останалите въпроси в изложението, макар да са значими за конкретното дело, касаят правилността на въззивното решение от гледна точка на неговата обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което подлежат на обсъждане в производството по чл.290 от ГПК в зависимост от извода на съда за допустимостта на решението.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1767 от 02.09.2013г. по т.д. № 2620/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 26.04.2012г. по т.д. №1/2012г. на Врачански окръжен съд за прекратяване на търговското дружество [фирма], [населено място], на основание чл.155 т.1 от ТЗ по иска на П. Й. М..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] да внесе държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.