Р Е Ш Е Н И Е
№ 983
гр.София, 20. 10. 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Трето гражданско отделение ,в съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 29 по описа за 2006 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Ф. против решение № 474 от 12.07.07г.по гр.дело № 328/05г.на Плевенския окръжен съд в частта,с която е отхвърлен искът му по чл.106 ал.5 от СК против В. П. С. за промяна на родителските права върху малолетното дете Д,както и в частта за издръжката на детето В. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост – чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и искът за промяна на родителските права върху малолетното дете Д уважен,както и ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка за детето В. в размер на 50 лв.
Ответникът по касационната жалба В. С. моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,приема,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С решение № 195/9.02.07г.по гр.дело № 1214/06г. Плевенският районен съд е изменил частично постановените по-рано с влязло в сила решение от 25.04.03г.по гр.дело № 1232/03г.на Русенския районен съд мерки по чл.106 от СК,като е предоставил на основание чл.106 ал.5 от СК родителските права върху непълнолетното дете В на бащата П. Г. Ф.;определил е режим на лични отношения на майката В. П. С. с детето В. ;отхвърлил е искът на П. Ф. срещу В. С. по чл.106 ал.5 от СК относно промяна на родителските права върху детето Д. П. Ф. ;определил е режим на лични отношения на бащата П. Ф. с детето Д. ,както и е определил издръжката за двете деца.
С обжалваното решение въззивният съд е изменил решението на първоинстанционния съд само в частта,в която е определен режим на лични контакти на бащата П. Ф. с детето Д. П. Ф. ,а в останалата част го е оставил в сила. За да отхвърли искът с правно основание чл.106 ал.5 от СК за промяна упражняването на родителските права върху детето Д. съдът е приел,че и двамата родители притежават необходимите качества и условия да отглеждат децата,но се е съобразил с изричното желание на детето,изразено в открито съдебно заседание, да остане при майка си,към която е силно привързано. Отчел е обстоятелствата,че Д. вече е свикнал с раздялата със сестра си и баща си,че майката не възпрепятства срещите му с тях,че се е адаптирал в гр. П. както в дома на майката,където живеят заедно с баба му и дядо му,така и в училищната и приятелска среда.
Решението е законосъобразно и обосновано. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните доказателства,съдът е достигнал до правилни правни изводи относно неоснователността на предявения иск.
Установено е по делото,че с влязло в сила решение от 25.04.03г.по гр.дело № 1232/03г.на Русенския районен съд родителските права върху двете деца В. и Д. след развода са предоставени за упражняване от майката. От м.ноември 2005г.непълнолетната В. е напуснала жилището на майка си в гр. П. и самоволно се е преместила да живее при баща си в гр. Р. поради конфликт с баба си и дядо си по майчина линия,с които е живяла в един апартамент в гр. П. заедно с брат си и майка си. Съдът се е позовал на добрите родителски и възпитателски качества,които притежават и двамата родители,приел е,че са еднакво отговорни и мотивирани да упражняват родителските права. Правилен е изводът на съда,че в интерес на детето Д. е майката да упражнява родителските права постоянно и да осигури необходимите условия за неговото отглеждане,развитие и възпитание.
Интересът на детето е основание за възлагането на родителските права,в т.ч. и за промяна на мерките за упражнението им. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства,които засягат физическото,психическото и нравственото развитие на детето,респ.създаване на такива условия на живот,които да съответстват на нуждите му. В случая този интерес е правилно разкрит. В интерес на детето Д. ,понастоящем на 12 год.,е той да живее с майка си постоянно,която е с възможности да му осигури необходимите условия за неговото отглеждане,развитие и възпитание. Несъмнено за двете деца е най-добре да живеят заедно,но в конкретния случай съдът е зачел категоричната воля на Д. да живее при майка си,като е отчел възрастта му и обстоятелството,че бащата има вече и трето дете от друга жена и възможностите на майката да отделя необходимото време за обгрижването на детето са по-големи.
Не се оправдава от фактическа страна оплакването на касатора за неправилно преценяване качествата на страните като родители. Новонастъпилите факти след постановяване на въззивното решение не следва да се обсъждат в настоящото производство. Касационният съд извършва проверка на материалната и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение като проверява фактическите и правни изводи на въззивната инстанция,направени въз основа само на релевираните от страните в производството пред инстанциите по същество юридически факти и обстоятелства.
Изложеното дава основание да се приеме,че съдът като е отхвърлил искът по чл.106 ал.5 от СК,е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти,като доказателствата и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК. Преценени са в тяхната взаимна връзка и зависимост. Въззивният съд е извършил преценка на достоверността и доказателствената сила на отделните доказателства с оглед на всички данни по делото и изводите му са логични и обосновани,като съгласно чл.106 ал.5 от СК са преценени всички обстоятелства с оглед най-добрият интерес на детето,поради което обжалваното решение,с което е отхвърлен искът относно изменение на мерките за упражняването на родителските права по отношение на детето Д. , следва да се остави в сила.
Въззивното решение в частта относно иска за издръжка не подлежи на обжалване /чл.218а ал.1 б.”а” от ГПК/отм./ и в тази й част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Г. Ф. против решение № 474 от 12.07.07г.по в.гр.дело № 328/07г.на Плевенския окръжен съд в частта относно иска за издръжка за детето В. П. Ф.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА П. Г. Ф. от гр. Р.,ул.”Б”№ 18 вх. Б ет.3 да заплати на В. П. С. от гр. П.,бул.”Р”№ 10,ет.2,ап.9 сумата 150 лв /сто и петдесет/разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.