О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
Гр.С., 29.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4023 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Х. срещу решение №.714/14.04.2014г. по г.д.№.959/15 на Варненски Окръжен съд – в частта, с която решение №.277/16.01.15 по г.д.№.10353/14 по описа на Варненски районен съд, 11с., е обезсилено /в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ/, в частта, с която то е отменено /в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на М. Х. сумата над 300лв. до 600лв. разноски на основание чл.78 ал.5 ГПК/, в частта, с която М.Х. е осъдена да плати 175лв. разноски на основание чл.78 ал.4 ГПК, и в частта, с която производството по иска за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и във всички други документи, издадени по повод прекратеното трудово правоотношение, е прекратено. Моли се за отмяна на решението ведно с пресъждане на разноски.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Касационна жалба е постъпила и от [фирма] срещу горепосоченото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която предявените от ищцата искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени.
Ответната страна М. А. Х. оспорва жалбата; претендира разноски.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор /от 12.11.13г./, който към момента на уволнението /31.07.14/ вече е бил прекратен от ищцата на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ /на 23.06.14г./ – с оглед връчено на работодателя нейно изявление /чл.335 ал.2 т.3 КТ/. Посочил е, че при това положение последващото дисциплинарно уволнение /наложено за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа за повече от два последователни работни дни, считано от 25.06.14г./ е било лишено от предмет и не е могло да породи правно действие. За пълнота на изложението е добавено и, че видно от заключението на ССЕ през месеците декември 2013, февруари и април 2014г. са налице отработени от ищцата в повече часове, за които се дължи и съответно заплащане – поради което следва да се приеме, че към датата на процесното уведомление работодателят е забавил изплащането на дължимото възнаграждение – т.е. налице е хипотеза на чл.327 ал.1 т.2 КТ /която е едно от основанията за едностранно прекратяване без предизвестие на сключения на 12.11.13г. трудов договор/. Решението в частта, с която ответното дружество е задължено да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.344 ал.1 т.4 КТ, е обезсилено като постановено по непредявен иск. Съдът е отразил, че подобно искане не е било направено нито с исковата молба, нито на по-късен етап от производството – поради което и съдът не би могъл да се произнесе служебно. Посочил е, че искането, направено с депозираната на 13.08.14 искова молба – да бъде допусната поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и във всички издадени въз основа на нея документи по повод прекратеното трудово правоотношение, като вместо чл.330 ал.2 т.6 КТ се впише чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ /което искане е поддържано в този смисъл в хода на цялото производство/ – не представлява самостоятелен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ. Отпадането на посоченото в заповедта за уволнение основание представлява законна последица от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. За страната липсва правен интерес от воденето на отделен иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение, доколкото отмяната на тази заповед означава, че тя не може да породи целените правни последици.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. М. А. Х. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Липсва ли правен интерес от воденето на отделен иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение, доколкото отмяната на тази заповед означава, че същата не може да породи целените с нейното издаване правни последици на посоченото в същата основание?” – който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – реш.№.203/3.05.11 по г.д.№.832/10, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.1888/30.09.13 по г.д.№.2137/13, реш.№.6560/30.09.13 по г.д.№.9381/13 на Софийски градски съд.
К. [фирма] се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Цитира извадки от практика и излага оплаквания за липса на равнопоставеност на субектите на трудовото правоотношение предвид липсата на възможност за работодателя да иска отмяна на прекратяване на трудово правоотношение, извършено от работника.
По касационната жалба на М. Х.:
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по касационната жалба на ищцата М. А. Х. предвид задължението на ВКС да допусне служебно такова, когато нищожността и недопустимостта на въззивното решение не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване /т.1 ТР 1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/. Обжалването се допуска предвид необходимостта съдът да постанови решение при сезиране с редовна и надлежно конкретизирана искова молба.
По касационната жалба на [фирма]:
Изложението на касатора [фирма] не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касатора не се съдържа правен въпрос. Отразено е единствено, че съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – без да е налице каквато и да е формулировка. Цитирани са изречения от отделни решения и оплаквания относно липсата на възможност работодателят да оспори по съдебен ред прекратено от работника правоотношение без предизвестие. На практика жалбата съдържа оплаквания за неправилност на решението и необоснованост, вкл. предвид неправилна според касатора преценка на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното и доколкото жалбоподателят М. Х. не дължи държавна такса, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.714/14.04.2014г. по г.д.№.959/15 на Варненски Окръжен съд по касационната жалба на М. Х..
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: