Решение №984 от 40217 по гр. дело №1767/1767 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№  984
 
София   08.02. 2010 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на петнадесети декември, две хиляди и девета година в състав:
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                                   
                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 
 
при секретаря  Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1767/2008 г.
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. К., град Д., срещу въззивно решение № 102 от 07.04.2007 г. по гр. дело №659/2006 г. на Добричкия окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора в нарушение разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./ въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Необосновано е прието, че не е доказано владението върху процесния имот на баща му от 1924 г. В случая разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ е неприложима, тъй като имотът въобще не е внасян в ТКЗС.
Ответниците по касационната жалба О. Е. К., с. Л., област Добрич, М. Х. А., град Б., А. Х. М. , град Б., Д. Х. В., с. О., област Добрич, Ш. Е. М., с. Л., област Добрич, Ю. Н. М., с. Л., област Добрич, Ю. Е. К., с. Л., област Добрич, Р. Е. М., с. Л., област Добрич, не са заявили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
Добричкият окръжен съд е оставил в сила решение №6 от 06.02.2006 г. по гр. д. №288/2004 г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. К. срещу О. Е. К., М. Х. А., А. Х. М. , Д. Х. В., Ш. Е. М., Ю. Н. М., Ю. Е. К., Р. Е. М. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че лозе с площ от 3 дка, представляващо имот №020034 по плана за земеразделяне, находящо се в землището на с. Л., възстановено на наследниците на Я. М. А. с решение №27Л01 от 11.02.1994 г. на ОСЗГ – Балчик е било собственост на наследодателя на ищеца А. М. К. Въззивният съд е приел, че наследодателите на страните А са братя. Според разпитаните свидетели по делото всеки от тях е притежавал отделно лозе като с влизането им в ТКЗС лозята не са били внесени там и двамата братя са продължили да ги владеят. Не е доказано обаче възстановеното на наследодателя на ответниците Я с решение №27Л01 от 11.02.1994 г. на ОСЗГ – Балчик лозе от 3 дка да е било собственост на наследодателя на ищеца А. М. К. Няма никакви писмени доказателства за собственост, нито упражняване на владение през определен период от време, достатъчен за придобиване по давност.
Правилно въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Предявен е установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за право на собственост върху земеделска земя към минал момент. Доказателствената тежест по чл.127 ГПК/отм./ е на ищеца за това, че наследодателят му А. М. К. е бил собственик на процесното лозе. Негово е задължението да проведе пълно доказване относно посоченото обстоятелство. Само фактът, че наследодателят му е обработвал лозе, различно от това, което е притежавал наследодателят на ответниците и чиято собственост е възстановена от ОСЗГ, не е достатъчен, за да обоснове извод за право на собственост върху същия имот. Още повече в случая е установено по безспорен начин, че до 1941 г. и след това няма никакви данни наследодателят на ищеца да е притежавал земеделски земи в землището на с. Л.. Т. данни в румънската партидна ведомост има единствено за наследодателя на ответниците.
Ето защо правилно въззивният съд е приел недоказаните факти за неосъществили се.
При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 07.04.2007 год. по гр. дело №659/2006 г. на Добричкия окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.

Scroll to Top