Решение №985 от 40217 по гр. дело №1823/1823 на 3-то гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
 
 
№ 985
 
 
София   08.02. 2010 г.
 
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение, в съдебно  заседание  на  петнадесети декември, две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                                   
                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 
 
при секретаря  Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията  Марио Първанов гр. дело № 1823/2008 г.
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИЛТЕКС” Е. , град В., срещу решение № 11 от 11.01.2008 г. по гр. дело № 473/2007 г. на Варненския апелативен съд. Твърденията са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че липсва причинна връзка между незаконосъобразните действия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията и настъпилите имуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба М. на п. , град С., оспорва жалбата.
Третото лице помагач С. Д. Я., град В., не е заявила становище.
В. к. п. оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Варненският апелативен съд е оставил в сила решение от 27.07.2007 г. по гр.дело №148/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на „ИЛТЕКС” Е. срещу М. на п. за сумата 85 307.56 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконни бездействия и действия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията – неизвършване на проверка за вписани възбрани върху недвижим имот, заличаване на възбрани и изпращане на изпълнително дело в архив. Въззивният съд е приел, че не е доказана причинната връзка между действията на съдия-изпълнител и съдия по вписванията и претендираните имуществени вреди.
Въззивното решение е правилно. Безспорно е установено по делото, че върху недвижим имот, находящ се в град В., ул. „П. Стайнов” – ПИ №486 в км.7 по плана на 26-ти подрайон с площ от 1 560 кв.м. и склад №11 със застроена площ от 576 кв.м. са били наложени възбрани за обезпечение на бъдещи искове на П. П. и Н. Г. срещу „Бутон”ООД. След това е била вписана възбрана в полза на Й. Д. без съдия – изпълнителя да е изпълнил задължението си по чл.374 ГПК/отм./ и с постановление от 30.03.2004 г. имотът е възложен на взискателите Й. Д. , Н. В. и С. М. Последните са продали имота с нотариален акт на ищеца „ИЛТЕКС” Е. на 04.05.2004 г. С решение от 20.07.2004 г. на Варненския окръжен съд постановлението за възлагане на имота е отменено и съдът е указал на съдия-изпълнителя П. П. и Н. Г. да бъдат признати за присъединени взискатели. Вместо да пристъпи към ново изпълнение съдия-изпълнителят е внесъл делото в архив. След като през 2006 г. отново е пристъпено към изпълнение по делото взискателите Й. Д. , Н. В. и С. М. са прехвърлили вземанията си на ищеца „ИЛТЕКС” ЕООД. Последният е превел на П. П. и Н. Г. сумите съответно 20 100.01 лв. и 48 528.97 лв. След това с постановление на съдия-изпълнителя от 23.10.2006 г. имотът е възложен на ищеца. Предявените искове са за обезщетение за вреди от действия и бездействия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията в размер на 85 307.56 лв., представляващи заплатена дължима от „Бутон” ООД сума общо в размер на 70 628.98 лв. и разходи за съдебни такси и адвокатски хонорари общо в размер на 13 083.58 лв. Само установените незаконни действия и бездействия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията, не могат да обосноват извод за основателност на предявения иск. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт. Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Установяването само на един елемент от фактическия състав на отговорността на държавата – незаконосъобразността на действието или бездействието на държавния орган не е достатъчно. За да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. В случая ищецът като приобретател на недвижим имот от взискатели по изпълнително дело, които не са станали собственици на описания по-горе недвижим имот, вместо да иска връщане на платената цена е избрал да встъпи в изпълнителното производство и плати на останалите присъединени взискатели, за да получи възлагане на имота. Като е констатирал липсата на доказателства за наличие на имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконни действия и бездействия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията, въззивният съд правилно е приложил неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и е приел недоказаните факти за неосъществили се.
Съобразно разпоредбата на § 9 ПЗР към ЗИДЗОДОВ/ДВ, бр.43 от 2008 г./ въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ 3 412.30 лв. държавна такса, както и в частта, с която същият е осъден да заплати 1706.15 лв. държавна такса на същото основание.
Съобразно изхода на спора касаторът трябва да бъде осъден да заплати 50 лв. държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ решение № 11 от 11.01.2008 г. по гр. дело № 473/2007 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 27.07.2007 г. по гр.дело №148/2007 г. на Варненския окръжен съд за осъждане на „ИЛТЕКС” Е. , град В., да заплати 3 412.30 лв. държавна такса и в частта, с която „ИЛТЕКС” Е. , град В., е осъден да заплати 1706.15 лв. държавна такса
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 11.01.2008 г. по гр. дело № 473/2007 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ИЛТЕКС” Е. , град В., да заплати държавна такса 50 лв. по сметка на ВКС.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top