О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 987
София, 29.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември…………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 2811/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
А. В. Я. – ЧСИ от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Б. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение от 23.10.2014 година по гр.д. № 275/2014 година на окръжен съд-Монтана в частта, с която е отменено решение от 18.06.2014 г. по гр.д. № 673/2013 г. на районен съд-Монтана. Вместо него е постановено обжалваното решение, с което са уважени искове на Н. К. Г. от [населено място] срещу касатора, в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 747 и с район на действие окръжен съд Монтана, за възстановяване на длъжността „юрисконсулт”, която е заемал преди незаконното уволнение и за заплащане на допълнителна сума от 2904, 60 лева към присъдената от първоинстанционния съд такава от 580, 92 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. К. Г. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулиран процесуалноправен и материалноправни въпроси. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ те са могат да се обединят така: Към кой момент настъпва преклузията на факти, които трябва да се съобразят в съдебното решение? Може ли да бъде възстановен на работа служител, който е работил като „юрисконсулт” при частен съдебен изпълнител в случай, че е отнета правоспособността на последния и може ли да се приравни този случай с прекратяване на работодател, закриване на предприятие и обективна невъзможност да се изпълнява трудовия договор по КТ? Отмяната на заповедта за уволнение обуславя ли автоматично основателността на претенцията за възстановяване на работа?
По процесуалния въпрос се поддържа наличие на допълнително основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на решения № 61/30.04.2010 г. по т.д. № 741/2009 г. на І т.о. и № 178 от 13.05.2011 г. по гр.д. № 984/2010 г. на ГК, ІІІ г.о., според които преклузията на факти, които трябва да се съобразят в съдебното решение, настъпва в деня на приключване на устните състезания. По първия материалноправен въпрос касаторът черпи аргументи от ТР № 6/11.01.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГК в частта от мотивите, които касаят приложението на чл.325, ал.1, т.10 КТ, както и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По последния въпрос поддържа всички допълнителни основания за допускане на обжалването – чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Позовава се на ТР № 2/2012 г. от 23.10.2012 г. на ОСГК и р. № 1880 от 02.02.2000 г. по гр.д. № 783/1999 на ВКС относно това, че отмяната на незаконната заповед за уволнение не е единственото условие за основателност на иска за възстановяване на работа. Необходимо е спорното материално право да съществува към момента на постановяване на съдебното решение.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е формулирано питането дължи ли се обезщетение за оставане без работа за времето, през което е настъпило прекратяване на предприятието-работодател, съответно е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор в рамките на посочения в закона 6-месечен срок? Позоваването е на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументи за това, че незаконното уволнение не е единствената причина за оставането на служителя без работа, тъй като един месец след това трудово-правната връзка е трябвало да се прекрати на друго основание – поради закриване на предприятието.
Отговорите на част от поставените въпроси са без значение за изхода на делото, а друга част не противоречат на представената съдебна практика, а тъкмо обратно – те са в съгласие с нея, както и със становищата на самия касатор. Тези отговори, обаче, не обосновават желаните от него правни изводи. Исковете са уважени, защото с влязло в сила решение е признато за незаконно уволнението на Н. К. Г. – ответник в касационното производство. Този резултат по главния иск е свързан с установяването, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено преждевременно, преди възникване на посоченото в заповедта основание – чл.328, ал.1, т.12 КТ.
Потестативното право за възстановяване на работа е надлежно упражнено и е основателно при установената фактическа обстановка. То съществува към момента на решаване на гражданско-правния спор и законосъобразно искът, с който се търси неговата защита, е уважен от въззивния съд. Ищецът е работил като „юрисконсулт” по силата на трудов договор, сключен за неопределено време. Възстановяването на трудово-правната връзка настъпва във вида, в който е съществувала към момента на незаконното уволнение. Промените в хода на делото имат значение в две хипотези – когато междувременно е изтекъл срокът на трудовия договор или когато е изтекъл срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ, отправено от работника или служителя до работодателя и трудовото правоотношение е прекратено на това основание – ТР № 2/2012 г. от 23.10.2012 г. на ОСГК. Те са олицетворение на изискването за съществуване на потестативното право /в случая за възстановяване на работа/ в патримониума на неговия носител – работник или служител, към момента на постановяване на съдебното решение. Промените, които могат да настъпят или са настъпили в статута на работодателя или в начина, по който той осъществява дейността си, нямат отношение към правата на другата страна по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. Тези промени, обаче, могат да имат значение занапред, ако работодателят извърши ново законно уволнение.
Както вече се посочи, за възстановяването на работа не е достатъчно да е признато уволнението за незаконно и да е отменена заповедта, с която то е извършено. Необходимо е освен това да съществува правото на възстановяване на работа, чието съдържание бе изяснено по-горе. ЧСИ е предприятие – работодател по смисъла на §1, т.1 и 2 от Допълнителните разпоредби на КТ и за него се прилагат всички разрешения, дадени в този закон. Временното отнемане на правоспособността на ЧСИ с преустановяване на дейността му трябва да се отнесе към хипотезата на закриване на предприятието в класическата му форма – без последващо правоприемство или промяна на работодателя по реда на чл.123 КТ и чл.123а КТ. Закриването на дейността е възможна както временно, така и постоянно, в зависимост от обективните условия и преценката за целесъобразност. В този смисъл практиката изобилства от разрешения, в които е допуснато възстановяване на работа и заплащане на обезщетения в случаи на закриване на цялото предприятие, на част от предприятие и др., защото потестативното право на работника или служителя не се погасява и не зависи от статута на работодателя към момента на постановяване на съдебното решение. Вече се посочи, че преценката за законността на уволнението и възстановяването на трудово-правната връзка настъпва в по-ранен момент – този на прекратяване на трудовия договор.
Същите съображения трябва да се имат предвид и за основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Правото на обезщетение в 6-месечния срок след уволнението съществува в полза на работника или служителя по силата на закона, без да се интересува от статута на работодателя. Въпрос за неоснователно обогатяване на която и да е от страните не може да се постави, защото защитата на трудовите права е установена в императивен порядък, а в случая тя е в полза на работника или служителя, който търпи последиците от незаконното уволнение.
При този изход на делото не се присъждат разноските за касационното производство в полза на касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.10.2014 година по гр.д. № 275/2014 година на окръжен съд-Монтана в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.