Р Е Ш Е Н И Е
№ 987
София 08.02.2010 година
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1896/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Й. – Д. , град П., подадена от пълномощника и адвокат П, срещу въззивно решение №143 от 28.01.2008 г. по гр. дело №2526/2007 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че не е придобила по давност идеалните части на ответниците от процесния имот след като не е опровергана презумпцията по чл.69 ЗС.
Ответниците по касационната жалба Н. И. Д., Н. И. Д. и И. Н. Д., всички от град П., не са заявили становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение №95 от 28.06.2007 г. на Пловдивския районен съд по гр. дело № 3777/2006 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Д. Й. – Д. срещу Н. И. Д., Н. И. Д. и И. Н. Д. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на ? идеална част от апартамент №10, находящ се в град П., бул. „Цар Борис ІІІ – Обединител”№52, вх. В, ет.3, състоящ се от две стаи, кухня и баня – тоалетна, със застроена площ от 75 кв.м. на основание придобивна давност за периода 03.11.1992 г. – 14.12.2006 год. Въззивният съд е приел, че ответниците са собственици на ? идеална част от процесния апартамент като наследници на М. Д. Ищцата не е предприела спрямо ответниците действия, които да отричат по явен и несъмнен начин правата им върху техните наследствени идеални части от апартамента. По този начин държането на ищцата не се е превърнало във владение, годно да я направи собственик на процесната наследствена ? идеална част от апартамента.
Обосновано е прието с оглед на събраните доказателства, че ищцата, чиято е доказателствената тежест по реда на чл.127 ГПК/отм./, не е доказала собствеността си върху процесната идеална част от имота. Правилен е изводът на въззивния съд, че при наследствено правоприемство, каквото има в случая, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. В случая съсобственикът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другите съсобственици. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение /interversio possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия. Те трябва да бъдат насочени към съответните наследници – ответниците по иска, както и да показват несъмнено, че ищцата, която упражнява фактическата власт отрича техните права върху имота и го владее само за себе си. Това не е било доказано по делото, поради което правилно е прието, че искът за процесната ? идеална част от имота е неоснователен.
Въззивният съд е е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №143 от 28.01.2008 г. по гр. дело №2526/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.