4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
С., 03.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 2334/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощниците адв. П. Е. А., против въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1876 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 2220/2012г., с което е обезсилено решение № 695/10.04.2012г. по т.д. № 634/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] евентуален иск за разликата над 39 117 лв. и е прекратено производството по делото, и е потвърдено първоинстанционното решени в останалата част, с която са отхвърлени исковете на [фирма] против [фирма] и [фирма] по чл. 59 ЗЗД за заплащане от всеки от ответниците на сумата 39 117 лв., съставляваща обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца недвижим имот, подробно описан в решението.
Ответникът [фирма] [населено място] в подадения от пълномощника му адв. Р. Воденичарски писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от [фирма] против [фирма] и [фирма] искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане от всеки от ответниците на сумата 39 117 лв., съставляваща обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца недвижим имот, въззивният съд е приел, че не е установено ответниците да са ползвали имота по посочения в исковата молба начини и за претендирания период. Според ищеца ползването на имота се е осъществило чрез действия, свързани пряко със строеж на бизнес сграда и се е изразявало в три форми – в засипване на част от имота със земна маса и строителни отпадъци, изграждане на временен път с ширина 4 м. по цялата дължина на имота и използването му за достъп на строителна техника до строящия се обект, използване на имота като паркинг за 25 бр. автомобили. Съдът е приел за установено, че инвеститорът е сключвал договори за изработка с трети лица, всеки от които е извършвал част от необходимите за изграждането на обекта СМР. Не се установява строителството да е извършвано лично от инвеститора, респ. от приобретателите на правото на строеж, поради което същите не са легитимирани по заявената претенция. Отговорността е на изпълнителите по договора за изработка, ако се установи, че са извършвали действия, които могат да се определят като ползване на имота. Констатираните от вещите лица насипване на земни маси, паркирани МПС в част от имота на ищеца и организиран временен път не могат да ангажират отговорността на ответниците, при условие, че страната не е установила това фактическо положение, респ. действията по използване на част от имота да са на ответниците. Отделно от това по отношение на една от формите на ползване на имота – насипване на земни маси, се твърди, че е била факт преди придобиване собствеността от ответниците, което изначално изключва възможността да се ангажира отговорността им. По отношение на предявения евентуален иск срещу първия ответник [фирма] съдът е приел, че първоинстанционното решение е частично недопустимо, тъй като евентуалната претенция трябва да е с идентично предметно съдържание като главната, която е заявена срещу [фирма]. В случая евентуалната претенция не е за половината от вземането, а за цялото вземане. Решението е подписано с особено мнение в тази част на втория член от състава на съда.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, обусловил извод за частична недопустимост на първоинстанционното решение – „за необходимостта евентуалният иск да е идентичен като предметно съдържание с главния иск”; и по материалноправния въпрос „следва ли в хипотеза, в която единият имот е господстващ, а другият служещ при наличието на предпоставките на чл. 190, съответно 192 ЗУТ, лично собственикът на господстващия имот да е прокарал временен път, съответно преминавал през служещия имот, за да е налице неоснователно обогатяване по см. чл. 59 ЗЗД, или е достатъчно единият имот да има положението на господстващ спрямо другия, за да настъпи обогатяване в полза на неговия собственик, съответно обедняване на собственика на служещия имот”, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За установяване противоречивото решаване на процесуалноправния въпрос представя решение № 91/2011г. ІІ т.о. ВКС по чл. 290 ГПК, с което е прието, че не съществува процесуална пречка в производството по иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента да бъде предявен, като евентуален, и иск срещу застрахователя на гражданската отговорност по чл. 226, ал. 1 КЗ.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, тъй като същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл. 190 – 192 ЗУТ регламентират прокарването на временни пътища и обезщетяване на правоимащите /чл. 191, ал. 1 ЗУТ/ за вредите, причинени от прокарването на временни пътища /въз основа на договор или въз основа на заповед на кмета на общината/. При заявена претенция за обезщетяване на претърпени вреди, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която са настъпили вредите, приложимо е приетото с т. 3 на ППВС № 17/63г. разрешение по прилагане на чл. 49 ЗЗД – от значение е същността на сключения договор, а именно кое предприятие организира и контролира работата. Прието е, че когато съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работа, отговорността за вредите е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Отговорността е на предприятието, чиято работа се извършва, когато то организира извършваната от работници на друго предприятие работа и осъществява ръководството и контролът й. Това разрешение е приложено и в настоящия случай, с предмет претенция на касатора за пропуснати ползи от лишаване от ползването на собствения му имот чрез действия на изпълнителите на строеж в съседен имот. Съдът е приел, че инвеститорът е сключвал договори за изработка с трети лица, всяко от които е извършвало част от необходимите за изграждането на обекта СМР. Относно вредите под формата на пропуснати ползи с ТР № 3/12.12.2012г. т.д. № 3/12г. ОСГТК на ВКС е прието, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В. решение съответства на посочената задължителна съдебна практика.
П. въпрос е от значение за решаването на делото и е решен в противоречие с представената съдебна практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото прекратено.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер 782,34 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1876 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 2220/2012г. В ЧАСТТА, която е обезсилено решение № 695/10.04.2012г. по т.д. № 634/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] евентуален иск за разликата над 39 117 лв. и е прекратено производството по делото.
Указва на [фирма] [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 782,34 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: