О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№988
С., 02.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 812 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Т. М., против решение № 27 от 29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 16 по описа за 2011 г. на Апелативен съд-Б., с което е потвърдено решение № 22 от 18.10.2010 г. по гр.д. № 646/2008 г. на Окръжен съд-Бургас за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против КТ”Ч.”, [населено място] ревандикационен иск по отношение на частта от третия етаж от масивната сграда-бивша фабрика, построена в ПИ № *, кв.* по плана на ПЗ”С.”, [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с разгъната застроена площ на претендираната част от * кв.м. и полезна площ от * кв.м., включваща асансьорна клетка, коридор, обслужващо помещение и десет офиса, при посочени съседи.
Ответникът по касационната жалба КТ”Ч.”, [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
Искът е основан на твърденията, че ищецът е собственик на */* ид.ч. от поземления имот и описаните построени в него сгради, която собственост е придобил чрез договори за покупко-продажба от 2005 г. от [фирма], [населено място] и 2008 г. от физически лица, възстановили собствеността по ЗВСОНИ, като законни наследници на Т. Т. Т., от когото имота е одържгавен по З. през 1947 г., като процесната част от третия етаж се държи от ответната кооперация, независимо, че с влязло в сила решение е отхвърлен иска й срещу праводателите-наследници на Т.Т. за установяване, че сградата на бившата фабрика не отговаря на изискванията на чл.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността. В отговора на исковата молба ответната КТ „Ч.”, [населено място] е оспорила иска с твърдения, че процесния трети етаж е напълно нов обект, построен със средства на кооперацията, който не влиза в обема на реституираната сграда.
В. съд е приел за установено, че сградата е национализирана по З. през 1947 г., като при актуването третия етаж е описан като жилищен от три стаи и салон, а след влизане на ЗВСОНИ в сила е отписана от актовите книги за държавните имоти, като изрично е посочено, че не се отписват надстройката над двата етажа и пристройката към същата с обща квадратура * кв.м. Счетено е, че тъй като процесният имот е част от реституиран имот е необходимо да се изследва дали сградата, която е била отчуждена и впоследствие реституирана е в едни и същи размери, т.е. получили ли са праводателите на ищеца – наследниците на Т. целият трети етаж от сградата по силата на реституционния закон, включително и претендираните от ищеца помещения от третия етаж от сградата и съответно станал ли е ищецът собственик и на тях.
По този спор съдът е възприел експертните заключения на комплексната експертиза /основно и две допълнителни/, които е счел, че се подкрепят и от събраните по делото други доказателства, че сградата на старата фабрика, предмет на реституция от момента на построяването й е преустроявана /надстроявана и пристроявана/ два пъти, с което е променена нейната застроителна площ и строителен обем и изграденият трети етаж се явява изцяло ново строителство върху 2-етажната стара фабрична сграда, като в конструктивно отношение се явява неразделна част на общата конструкция на сградата, поради което конструктивно той не може да бъде самостоятелен обект, но във функционално отношение, този етаж може да бъде самостоятелен обект по смисъла на Закона за етажната собственост, а следователно се касае до нов обект, който не се обхваща от реституцията, която визира само размера на одържавеното имущество, налично към влизане в сила на ЗВСВОНИ.
Във връзка с доводите във въззивната жалба са изложени съображения, че решението по гр.д. № 85/94г. на Бургаския окръжен съд не се ползва със сила на пресъдено нещо по настоящото дело, тъй като не са налице предпоставките на чл.298 ГПК. С такава сила се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, предмет на делото, а констатация за спорното право се съдържа в диспозитива на решението, а не в мотивите към него. Затова и ВКС в ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК е приел, че само диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. В случая, спорното право, предмет на разглеждане по гр.д. № 85/94 на БОС е било свързано с претенция за конкретна сума – обезщетение, а не спор за собственост на процесните помещения, поради което правилно първоинстанционният съд в обжалваното решение е приел, че с решенията по него не се установява правото на собственост на ищеца върху тези помещения. За неоснователно е счетено и искането на въззивника съдът да възприеме констатациите на вещите лица по извършената по гр.д. № 85/94г. на БОС петорна техническа експертиза, тъй като е процесуално недопустимо съдът по висящо дело да се позовава на експертиза, извършена по друго дело. С изрично определение е оставено без уважение искането на дружеството-жалбоподател за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза, тъй като съдът не е задължен при всяко недоволство на страната от назначената експертиза да назначава нова, а само при сериозни възражения за пропуски, некомпетентност и необоснованост, каквито не са налице, а поставени въпроси представляват обобщен вариант от всички поставени от ищеца въпроси към вещите лица, по които те са дали отговор в основното и допълнителното заключение.
К. счита, че решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата са въпросите: 1. допустимо ли е след успешно проведен иск по чл.59 ЗЗД, с решението по който, в резултат на безспорно установена собственост върху имота, настъпила по реституция, се присъжда обезщетение за ползване без правно основание, в последстващ съдебен процес по чл.108 ЗС, съдът повторно да се произнася относно това настъпила ли е реституция или не по отношение на същия процесен недвижим имот по отношение на същите ползващи се от реституцията лица и 2. допустимо ли е след като съдът се е произнесъл по отношение на даден обект на правото на собственост, че същият се явява приращение към главната вещ по чл.92, в последващо съдебно производство със страни: правоприемника на ищеца и същия ответник, съдът да се произнася по отношение на същия обект на правото на собственост в обратен смисъл, а именно, че същият не се явява приращение към главната вещ.
В приложеното решение № 1087 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 4377/2007 г., ВКС, V гр.о. се приема, че кредитор по облигационното отношение с източник неоснователно обогатяване от ползването без основание на недвижим имот е собственикът на имота, а за ползващия имота възниква задължението да обезщети собственика за ползите, с които за негова сметка се е обогатил, ползвайки имота му без основание. Даденото тълкуване е изцяло неотносимо към поставените въпроси допустимо ли е след като е влязло в сила осъдително решение по чл.59 ЗС да се отхвърли иск по чл.108 ЗС, основан на същите факти и между същите страни, поради което не удостоверява наличието на противоречива съдебна практика.
Налице е позоваване и на решение № 536 от 28.11.1959 г. по гр.д. № 8556/58 г., І г.о., според което когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопроизводящ факт, по някои от които спорове има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопроизводящия факт съдът се е произнесъл окончателно и в това направление разпоредбата на чл.220 ГПК е приложима. Тълкуването е свързано с възприетата към момента на постановяване на решението теза за „обвързващата сила на мотивите”, която обаче понастоящем е изоставена, в който смисъл е ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, на което въззивното решение съответства.
С оглед изложеното следва, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.
Втория въпрос е обоснован с наличието на влязло в сила решение – № 557 от 18.03.2003 г. по гр.д. № 441/2002 г., ВКС, ІV г.о., с което е оставено в сила въззивното решение на Бургаския апелативен съд за отхвърляне на предявения от КТ”Ч.”-Б. против физическите лица-праводатели на ищцовото дружество инцидентен отрицателен установителен иск за отричане правата на наследниците на Т. Т. като собственици на дворното място и построената в него триетажна фабрична сграда, застроена върху 900 кв.м., отчуждени от наследодателя им по З., тъй като не отговарят на изискванията на чл.2 ЗВСОНИ.
Атакуваното по настоящото дело решение противоречи на посоченото влязло в сила решение по въпроса дали процесната част от третия етаж е самостоятелен обект или е реституирана на наследниците на отчуждения собственик по приращение, но не и по поставения от касатора втори материално правен въпрос. Отговора на този въпрос обаче е свързан с необходимостта от тълкуване на процесуалния закон, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
К. поставя и въпросът допустимо ли е съдилищата /първоинстанционен и въззивен/ да обосноват решенията си само и единствено на заключение на вещо лице, въпреки своевременно оспорване на същото от ищеца, своевременно поискана и отказана без мотиви повторна експертиза от първоинстанционния съд, своевременно поискана и отказана повторна експертиза и от въззивния съд с мотив, че „по всички въпроси, поставени като задача към експертизата, има отговори”. Въпросът е неотносим към данните по делото, доколкото оспорването на експертно заключение е свързано с искане за разширяване на експертизата, а не с повторното й извършване.
В обобщение касационното обжалване следва да се допусне по втория поставен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 16 по описа за 2011 г. на Апелативен съд-Б..
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1161.85 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: