Решение №988 от 40193 по гр. дело №5209/5209 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
                                                
                       № 988
         гр.София,15.01. 2010 г.                                               
 
 
                                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на девети декември  две хиляди и девета година  в състав:
 
РЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                      
                        ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                
                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
                
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 5209 по описа на Второ г.о. за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на Д. В. М. /поичинал в хода на делото пред ВКС, на чието място са конституирани наследниците му по закон Е. Д. М. и В. Д. М./, В. Д. М., Е. Д. М., М. Й. Р. и С. И. К. срещу решение № 411 от 08.11.2006 г. на Софийския градски съд, IV Д отделение, постановено по гр.д. № 2* от 2005 г., с което е отменено решение от 17.11.1997 г. по гр.д. № 4* от 1994 г. на Софийския районен съд, 50-ти състав и вместо него е постановено решение за осъждане на касаторите, И. М. К. , В. Й. И., П. Х. К. , Д. Н. К. и Х. Н. К. да предадат на основание чл.108 от ЗС на Р. В. К., Л. В. К., Г. В. К. и Р. В. К. следния недвижим имот: бивша нива с площ от 2,5 дка, находяща се в м.”Д”, гр. С. при съседи по нотариален акт № 53,том II, нот.д. № 3* от 1994 г.: Г. И. , Д. Г. и река, която е оцветена с червено по комбинираната скица на в.л.инж. Васил Т. Г. , представляваща неразделна част от решението.
В жалбите се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
Ответниците по жалбите Р. В. К., Л. В. К., Г. В. К. и Р. В. К. не вземат становище.
 
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторите основания да обжалване на решението, счита следното: Касационните жалби са допустими- подадени са от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледани по същество, жалбите са основателни. Обжалваното съдебно решение е недопустимо поради следното: На първо място, решението на СГС е постановено по отношение на П. Х. К. , който е бил починал много преди приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд: Видно от удостоверение за наследници № от 29.03.2007 г. на община К., П. К. е починал на 22.11.2000 г., а разглеждането на делото пред въззивния съд е приключило на 24.10.2006 г.
На второ място, решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба: По делото е предявен ревандикационен иск за имот-бивша земеделска земя. В исковата молба този имот е описан като бивша нива с площ от 2,5 дка, находяща се в землището на София, м.”Д” при стари съседи: Г. И. , Д. Г. и река. Видно от решение на ПК „В” № 4* от 16.11.1993 г., този имот е бил заснет в кадастралния план на местността от 1950 г. като имот пл. № 2* к.л.758. От заключението на приетата по делото съдебно-техническата експертиза на в.л.инж. Георгиев се установява, че за местността, в която се намира този имот е утвърден със заповед № Р* от 19.12.1995 г. регулационен план. Въпреки това, ищците не са индивидуализирали претендирания от тях имот по действащия към настоящия момент регулационен план на местността и не са уточнили обстоятелствената част и петитума на исковата си молба относно това, кой от ответниците кой от сегасъществуващите УПИ владее и следва да бъде осъден да предаде на ищците. С оглед на това, с обжалваното решение въззивният съд е осъдил всички ответници да предадат на ищците владението на цялата бивша нива /а не само на владяната от тях част/ и не е описал имота по актуалния му регулационен статут, с което по същество е постановил едно недопустимо решение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.2 от ГПК /отм./ във връзка с чл.209 от ГПК /отм./ обжалваното решение на СГС следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на съда за ново разглеждане с участието на наследниците на починалия П. К. и след отстраняване на горепосочените нередовности на исковата молба.
 
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОБЕЗСИЛВА решение № 411 от 08.11.2006 г. на Софийския градски съд, IV Д отделение, постановено по гр.д. № 2* от 2005 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top