2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6583/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6583/2013 година
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 1061 от 19.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 53/2013 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5355 от 15.07.2010 год. по гр.дело № 2272/2008 год. по описа на Районен съд-Благоевград в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. Й. Л. с ЕГН [ЕГН], Д. Т. Л. с ЕГН [ЕГН], двамата от Б., [улица], ет.3 иск с правно основание чл.108 ЗС – за признаване на установено по отношение на ответниците В. Й. Л., Х. Б. Л., Е. Х. Л., тримата от Б., [улица], ет.1 и Б. Х. Л. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.2, че ищците са изключителни собственици на имот с идентификатор 04279.615.193.1.1; административен адрес: Б., [улица], ет.1, представляващ обект № 1 в сграда № 1, построена в имот с идентификатор 04279.615.193; площ на имота – 115 кв.м., при съседи: над обекта-имот с идентификатор 04279.615.193.1.2, ведно с голямото зимнично помещение със застроена площ от 20 кв.м., изградено под пристройката към първоначално изградения етаж, при съседи на същото: от две страни-двор; зимнично помещение на З. и Д. Лачеви, стълбищна клетка и коридор за зимничните помещения, като по документ за собственост описаният недвижим имот представлява първи/приземен/ жилищен етаж от жилищната сграда, изградена в имот пл.№ 473 в квартал 32 по плана на Б. за ІІ и ІІІ микрорайон, действуващ към 1992 год., при съседи на имота: улица, наследници на А. С., наследници на П. М., Г. О., ведно с голямото зимнично помещение, изградено под пристройката към първоначално изградения етаж, и осъждането им да предадат владението върху гореописаният имот.
Недоволни от въззивното решение са касаторите З. Й. Л. и Д. Т. Л., представлявани от адвокат В. К., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК тъй като „е налице противоречиво решаване от съдилищата, приели по отношение на една и съща непроменена фактическа обстановка различи квалификации и идентификации на посочения като приземен жилищен етаж, водещи до различни и противоречиви правни изводи от решаващо значение за изхода на делото”.
От ответниците по касация Б. Х. Л., В. Й. Л., Е. Х. Л. и Х. Б. Л., представлявани от адвокат К. Д., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е възприел изцяло изводите на районния съд поради тяхната подробност и изчерпателност за неоснователност на ревандикационната претенция на З. Й. Л. и Д. Т. Л. – за това на основание чл.272 от ГПК е препратил към мотивите, изложени в него. Съобразени са заключенията на едноличната и тричленна съдебно-техническа експертизи, вкл. особените мнения на вещите лица и гласните доказателства, че сградата, в която се намира процесният имот към 1967 год., когато е учредена суперфицията, е имала изградени две нива – едно ниво, представляващо „зимничен”/”приземен”/ етаж и друго – жилищен етаж, изграден на нивата спрямо терена: на кота минус 2.4 м, а от към улицата – на минус 1.10 м за първото ниво и на кота 1.3 м над терена за второто ниво, а след реализираното пристрояване и надстрояване на същите след 1967 год. – са изградени още две нива /два жилищни етажа/. Отчетено е, че е без значение за казуса /настоящото дело/ дали ще се използва понятието „приземен етаж” – понятие към момента на влизане в сила на § 3, ал.5 от ДР на Наредба № 5 за правила и норми по ЗТСУ или зимничен етаж/мазе/ според вещите лица, които имат предвид едно ниво – на кота минус 2.40 м, където е имало обособени стаи за живеене. Направен е извод, че липсва пълно и главно доказване на факта, че алеаторната сделка по нотариален акт № 69, том І, дело № 1399/1992 год., с която родителите са прехвърлили на дъщеря си-ищцата/касатор/ З. Й. Л., през време на брака й с втория касатор първи етаж се отнася до първия етаж от съществувалата към 1967 год. сграда. Взето е предвид, че процесния етаж е придобит по суперфиция и давност от ответниците по спора В. и Х. Л. за периода 1968-1969 год. до 2008 год., когато го продават на Е. и Б. Л.. При постановяване на обжалваното решение при повторното разглеждане на делото от въззивния съд са взети предвид задължителните указания на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона с оглед изискването на чл.294, ал.1 от ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касаторите се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е становището на касаторите, че материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице тогава когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или се налага изоставяне на неправилна практика по приложението на закона. В случая, разпоредбата на чл.108 ЗС е съвършено ясна и не се налага нейното тълкуване, а по приложението й е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 1 000 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1061 от 19.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 53/2013 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Й. Л. с ЕГН [ЕГН] и Д. Т. Л. с ЕГН [ЕГН], двамата от Б., [улица] да заплатят на Б. Х. Л., В. Й. Л., Е. Х. Л. и Х. Б. Л. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000/хиляда/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ