РЕШЕНИЕ
№ 990
София, 14. ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Мария Иванова
при участието на секретаря Р. Иванова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 541 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК решението на Пловдивския окръжен съд от 04.12.2007 г. по гр.д. № 2521/2007, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 19.04.2007 г. по гр.д. № 3164/2004.
Недоволна от решението е касаторката В. Д. М. , която го обжалва в срок с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност.
Касаторката счита, че претендираната нищожност на оспорваните с иска съдебни решения произтича от зачитането на правото на собственост по предявения ревандикационен иск, както е установено в съдебно решение за допускане на делба, като в действителност зачетеното право на собственост не съществува.
Ответникът по жалбата М. А. С. я оспорва, като счита, че оспорваните с иска съдебни решения са валидни, тъй като не страдат от порок, който води до нищожност. Такъв порок не е противоречието на решението със свръхповелителни правни норми, а и свръхповелителна правна норма не е посочена.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оспорваните решения е уважен ревандикационен иск за част от недвижим имот, като при разглеждането му е зачетено влязлото в сила решение за допускане на делба на същия имот между същите страни. Оспорваните решения са постановени в писмена форма от надлежен състав на съда в пределите на правораздавателната му власт, подписани са и са разбираеми.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че само нарушение на тези изисквания може да доведе до нищожност на съдебното решение. Истцата претендира, че първото решение е нищожно, тъй като признава несъществуващи права на ищеца, което влече нищожност както на възизвното, така и на касационното решение. Ако едно съдебно решение признава несъществуващи права, то е неправилно и този порок може да бъде отстранен чрез неговото въззивно и касационно обжалване, а ако е влязло в сила – чрез отмяна на изрично уредени в закона основания. Правилността на едно съдебно решение не може да бъде проверявана по иск за прогласяване на нищожността му.
Видно от изложеното обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд от 04.12.2007 г. по гр.д. № 2521/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2.