О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
С. 02.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3944 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Ю. Х. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. и от В. К. М. и С. И. М., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат К. против въззивно решение № 424 от 11.03.2015г. по в.гр.д.№ 2522 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3935 от 23.07.2014г. по гр.д. № 19746/2011г. на Районен съд Варна в частта, в която са отхвърлени исковете на Ю. Х. П. против В. К. М. и С. И. М. за унищожаване на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 92 т.ІV, рег. № 26341 д.№ 659/2008г. поради измама, за заплащане на сумата 2 260.70лв., която е горница над присъдените 10 414.30лв. до общо претендираните 12 675лв., представляващи продажна цена и за заплащан на сумата от 3 000лв.обезщетение за пропуснати ползи, вследствие нереализиран договор за наем и сумата 1 000лв., морални вреди, ведно със законната лихва, както и в частта, в която Ю. Х. П. осъден да заплати на В. К. М. и С. И. М. сумата 500лв. разноски, обезсилено е решение № 3935 от 23.07.2014г. по гр.д. № 19746/2011г. на В. в частта, в която са отхвърлени, като предявени в условията на евентуалност исковете за заплащане на сумата 12 675лв. / 6 500евро/, представляваща цената по сделката и за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 480лв.-разноски по договора за покупко- продажба и за сумата 2 000лв., пропуснати ползи от нереализиран договор за наем и на сумата 1 000лв., морални вреди, ведно със законната лихва, отменено е решение № 3935 от 23.07.2014г. по гр.д. № 19746/2011г. на В. в частта, в която са отхвърлени исковете на Ю. Х. П. против В. К. М. и С. И. М. за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 92 т.ІV, рег. № 26341 д.№ 659/2008г., за заплащане на сумата 10 414.30 лв., платена продажна цена, за сумата 480лв.-разноски по продажбата и за 400лв. съдебни разноски и вместо това е постановено друго, с което е този договор досежно имот: таванско ателие, със самостоятелен санитарен възел, находящо се но шести етаж, в подпокривното пространство на жилищна сграда в [населено място] [улица] площ от 15.43кв.м. е развален поради пълно неизпълнение и са осъдени В. К. М. и С. И. М. да заплатят на Ю. Х. П. сумата 10 414.30лв., представляваща платената по разваления договор продажна цена, както и направените разноски по продажбата в размер на 480лв., ведно със законната лихва, считано от 2.12.2011г.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че независимо от безспорно установения факт, че таванското помещение, обект на продажбата – няма и към момента на продажбата не е имал – статут на ателие и в него няма и не е възможно поради законови забрани да се изградят комуникации – ток, вода и мръсен канал, ищецът не е доказал, че умишлено е въведен в заблуждение от ответниците относно посочените факти. Приел е за недоказано те да са знаели за тях, като е акцентирал на факта, че огледите са извършвани в отсъствие на ответниците, само с посредник. Счел е, че е сезиран с иск с правно основание чл.87 ЗЗД, който е уважил като е посочил, че ищецът е изправна страна по сключения договор за продажба /тъй като е заплатил договорената цена от 10 414.30лв. в посочения срок/, а неизправна страна са ответниците, които са продали обект – таванско ателие със самостоятелен санитарен възел, без същия реално да отговаря на тези изисквания /т.е. изпълнили са различно от дължимото/. Като последица от развалянето, съдът е осъдил продавачите да върнат получената от тях цена, в размера посочен в нотариалния акт. За горницата /цената, по сключения предварителен договор/ съдът е отхвърлил иска като недоказан. Присъдил е в полза на ищеца и направените по продажбата разноски. Исковете му за вреди е отхвърлил като недоказани.
В изложението към подадената касационна жалба касаторите В. К. М. и С. И. М. поставят три въпроса. Първо считат, че въззивният акт е недопустим, поради произнасяне по непредявен иск по чл.87 ал.1 ЗЗД при заявено в исковата молба основание по чл.195, във вр. с чл.193 ЗЗД – разваляне на договора поради недостатъци /не поради неизпълнение/, по което е извършено и разпределението на доказателствената тежест. В тази връзка поставя въпроса за правомощията на въззивния съд, когато доклада на първоинстанционния е непълен или неточен /т.2 от ТР № 1/2013г.на О./. Вторият поставен въпрос е : за разликата между исковете с правна квалификация чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.193 ЗЗД и за това коя е конкретно приложимата, като се позовава на решения № 547 от 8.10.2010г. по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/09г. на І т.о. Третият въпрос е: Длъжен ли е съда да се произнесе по своевременно направено възражение за давност, който счита, че е разрешен в противоречие с приетото в решения № 111 от 8.10.2010г. по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/09г. на І т.о., Постановления № 7/1965г., № 1/1985г. и № 7/1953г. на Пленума на ВС.
В изложението към подадената касационна жалба касаторът Ю. Х. П. се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: При постигане на различни съглашения относно продажната цена в сключения между страните предварителен договор /т.2/ и в нотариалния акт – коя следва да се счита за действителна? В тази връзка излага доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт.
Срещу всяка от подадените касационни жалби е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността им.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По първите два въпроси, поставени в подадената от В. К. М. и С. И. М. касационна жалба, не следва да се допусне касационно обжалване, защото независимо, че са свързани с решаващите мотиви на съда, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно т.2 от ТР № 1/2013г. на О. въззивният съд има задължение служебно /дори и без да е сезиран/ да извърши ново разпределение на доказателствената тежест, като укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства, само в хипотезата когато установи, че първата инстанция е дала на страните неточни указания относно подлежащите на доказване факти. Целта е да се обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора. В случая – тази хипотеза не е налице и докладът на първата инстанция не е непълен или неточен, тъй като тя е дала указания и е посочила като подлежащи на доказване повече обстоятелства /каквито са необходими за доказване на иска по чл.193 ЗЗД/, в сравнение с тези, обезпечаващи приетата от въззивната инстанция правна квалификация по чл.87 ал.1 ЗЗД. Решаващото в случая е, че подлежащите на установяване обстоятелства по приетата от въззивния съд квалификация съвпадат с тези, за които първата инстанция е дала указания и по този начин целта на закона и основната функция на доклада – да се обезпечи правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон – са спазени.
В практиката няма спор, че правото на купувача да върне вещта поради недостатъците й /по чл.195, вр.чл.193 ЗЗД/ е особено приложение на установената в чл.87 ЗЗД възможност за разваляне на договора, с разликата, че развалянето не е обусловено от вина у продавача /той може и да не е знаел за недостатъците/ и не е обусловено от изтичане на срок за изпълнение, даден от продавача. За установяване на иска по чл.195, вр.чл.193 ЗЗД ищецът следва да установи наличие на сключен договор, че е изправна страна, неизпълнение на поетото от ответната страна задължение и наличие на недостатъци. Предметът на доказване на иска по чл.87 ал.1 ЗЗД е идентичен /сключен договор, изпълнение на задължението от ищеца и неизпълнение на поетото от ответната страна задължение в срок/ без наличието на недостатъци на вещта.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по третия поставен от касаторите В. К. М. и С. И. М. въпрос. Като не е обсъдил и не се е произнесъл по направеното от тях възражение за давност, въззивният съд е постановил акта си в противоречи с установената практика /напр.решение № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/09г. на І т.о./, задължаваща го да разгледа всички изложени от страните доводи и възражения.
По подадената от касатора Ю. Х. П. жалба не следва да се допуска касационно обжалване, защото поставеният от него въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. С. разваляне на договора, задължението за връщане, което възниква е на базата на договорките, постигнати в съответния договор. С. като е развален договора, който е сключен с нотариален акт, задължението за връщане е за размера на цената, посочен в този договор /а не по предходно сключен между страните друг договор/.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 424 от 11.03.2015г. по в.гр.д.№ 2522 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите В. К. М. и С. И. М. от [населено място][жк]бл.20 вх.А ет.6 ап.31, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесат по сметка на ВКС сумата от 436лв. /четиристотин тридесет и шест/ лева, държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представят квитанцията в деловодството. В противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
С. внасяне на таксата, ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :