О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
София, 31.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 895 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “З” АД, представлявано от изпълнителния директор А, приподписана от адв. В, против въззивното решение № 7 от 9 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 398 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2008 г., с което е отменено решение № 56 от 31 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 122 по описа на районния съд в гр. Т. за 2008 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на В. П. В. сумата от 2182,67 лева, представляваща разликата между дължимото обезщетение по чл. 331 ал. 2 от КТ и начисленото и изплатено обезщетение в размер на 8317,08 лева.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно е изтълкувал волята на работодателя при определяне на размера на обезщетението по чл. 331 от КТ да вложи друг смисъл и съдържание, отклоняващи се от императивната уредба на понятието според нормативната база, като така е прието, че обезщетението по чл. 331 е въпрос на договаряне не само по отношение на размера на обезщетението, но и по отношение на елементите от брутното трудово възнаграждение, които се вземат предвид при изчисляване на обезщетението; в този случай в предложението изрично е трябвало да се посочи, че се предлага обезщетение в 12 кратен размер на последното месечно възнаграждение, което е по-високо от брутното месечно възнаграждение; съдът е приел, че базата за изчисляване на обезщетението по чл. 331 от КТ е различна от базата за изчисляване на обезщетенията по другите предвидени основания в КТ; в брутното трудово възнаграждение се включват възнагражденията с постоянен характер, а възнаграждението за извънреден труд няма постоянен характер, поради което не може да служи като база за определяне на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице правен спор по тълкуването на понятията “обезщетение” и “брутно трудово възнаграждение” при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 от КТ относно елементите, които се включват в брутното трудово възнаграждение при определяне и изчисляване на дължимото по този текст обезщетение. Твърди се, че допускането до касационен контрол следва да се извърши по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ответникът В. П. В. от гр. Я., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че според закона относно законовоопределените обезщетения в КТ за размера на брутното трудово възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, но в чл. 331 от КТ е уговорен само минимума на дължимото обезщетение, а по-големият размер на обезщетение е въпрос на договаряне между работодателя и работника; в процесния случай е уговорено обезщетение в размер на дванадесеткратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение – касае се не за законоустановен размер на обезщетението, а за договорен такъв и работодателят, ако е имал намерение да предвиди размер по НСОРЗ, е следвало да го посочи.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане. Поставеният въпрос е основополагащ за изхода на конкретното дело и разрешаването му ще е от принципно значение за точното прилагане на закона във връзка с определяне на базата за обезщетенията при прекратяване на трудовите правоотношения.
За касационното разглеждане на спора касаторът дължи 43,65 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7 от 9 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 398 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2008 г.
УКАЗВА на касатора “З” АД, представлявано от изпълнителния директор А, в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 43,65 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: